Пиратска целувка

Тропическото слънце хвърляше последни отблясъци върху широките листа на палмовите дървета. Капитанът на „Сатир“ Гидиън Хорн и готвачът Сайлъс Драмънд вървяха нагоре по пътеката сред пъстрото множество на пазара. Градчето Прая сякаш бе вкопано в стръмните склонове на Сантяго — последния и най-голям остров от архипелага Кабо Верде4, който Гидиън и неговият екипаж бяха посетили. Досега бяха обиколили по-малките острови, но не успяха да намерят онова, което търсеха, и това място бе последната им надежда.

Гидиън реши, че е по-добре да купи провизии и да ги закара до остров Атлантис. Ако и в Прая не намереха това, от което имаха нужда, нямаше смисъл да остават тук нито ден повече.

Той огледа най-близкия тезгях, зад който широко ухилена местна жена със сламена шапка предлагаше боядисан памук и от време на време се провикваше към минувачите на онзи ужасен португалски език, на който островитяните говореха.

— Колко? — попита Гидиън на английски и изчака Сайлъс, който знаеше малко португалски, да преведе.

Жената погледна единия, после другия и усмивката й бавно угасна. Тя изтри потта от челото си с опакото на своята изцапана с индиго ръка и след като си пое дълбоко дъх, избълва порой от неразбираеми думи, жестикулирайки енергично по посока на Гидиън.

— Казва, че ако този американски пират иска да купи нещо за своята жена — засмя се тихо „преводачът“, — ще трябва да плати скъпо и прескъпо.

— Кажи й, че нямам жена и скоро няма да имам — смръщи вежди Гидиън и добави още преди Сайлъс да преведе казаното: — Впрочем откъде знае какъв съм?

Готвачът завърза оживен, но напълно неразбираем разговор с продавачката. От жестовете й и от непресекващия поток думи, изливащ се от устата й, ставаше ясно, че е обезпокоена от присъствието на американец пред тезгяха й. Сайлъс нервно скубеше брадата си.

— Слуховете се разпространяват много бързо на тези острови, капитане. Изглежда вече всички знаят, че Пирата-лорд и неговият екипаж са хвърлили котва в залива. На нея й беше достатъчно да хвърли само един поглед към сабята на кръста ви, за да отгатне, че вие сте тази известна личност. — Той замълча замислено. — Ето защо не можем да купим каквото ни трябва от тези проклети островитяни. Като разбрали кои сме, изпокрили девойките в селото.