Пиратска целувка

Гидиън Хорн кръстосваше нервно палубата на „Сатир“. Беше бесен! Опитваше се да не слуша плача и отчаяните женски викове. Току-що бе наредил на своите хора да вдигнат куките, които придържаха „Частити“ към „Сатир“ и да дадат пълен напред.

По дяволите тези пискливи жени! Нима не разбираха, че да избягнат заточение в Нов Южен Уелс е най-доброто, което може да им се случи сега? Той познаваше тази дива колония — място на произвол и беззакония, населена с убийци и крадци: Там жестоката участ дебнеше всички жени, та били те и каторжнички.

Докато „Сатир“ се отдалечаваше от „Частити“, към Гидиън се приближи Барнаби. На устните му играеше иронична усмивка.

— Е, капитане, дотук всичко мина гладко.

— Запази глупавия си английски хумор за по-подходящи случаи, Барнаби! В момента не ми е до шеги.

— Тези жени вдигат голяма врява и мъжете не могат да отдъхнат.

— И преди са слушали женски викове, не им е за първи път — сопна се Гидиън. Трябваше обаче да си признае, че този плач беше доста по-труден за понасяне от хлипането на жена, току-що загубила бижутата си. — Кажи им да си запушат ушите с памук, щом не могат да издържат. Предстои ни тежко плаване. Трябва да се измъкнем час по-скоро, преди „Частити“ да се е върнал в Сантяго и да са изпратили някой военен кораб по петите ни.

Барнаби кимна, но не мръдна от мястото си.

— Работата е там, че мъжете се разстройват. Нали не са просто жени, а ще ни стават невести. Защо не се радват?

— И аз не очаквах да реагират така. Всичко е заради тази проклета лейди Сара. Стояха си тихичко, докато не я хвърлих при тях. Не предполагах, че ще успее така да ги разстрои. Тази жена ще ни създава главоболия.

— Не трябваше да я вземаме. Всичките й заплахи са безсмислени. Дори и да имаше възможност да убеди брат си, че британски военни кораби трябва да се впуснат в защита на няколко каторжнички, те никога не биха ни открили. Нашият остров не е отбелязан на картата.

— Не исках да рискувам. Ако искаме да осъществим плана си, не трябва да воюваме с властите. Не можем постоянно да се озъртаме дали след нас не върви някой копой на проклетия граф.