Нещастна фамилия

— Юнак е — чу се зад него твърд и звучен глас.

Емин и Омар се стреснаха. Те много се почудиха, като видяха, че пред тях стои един млад селянин, който дързостно ги гледаше.

— Че ти много юнашки ни гледаш! — каза Емин, като се приближи до него. — Да не искаш да ни плашиш?

— Аз ви казах, че съм юнак и не съм дошъл да ви плаша, но само да поприказвам с вас.

Това като рече, младият селянин (който беше Влади) усмихна се и седна до огъня.

— Радвай се, Емине — шепнеше Омар на Емина, — това е онова проклето момче… Познаваш ли го?

Емин поклати главата си, с което показваше, че го познава, и като седна при Владя, запита го:

— Не те ли е страх да ходиш нощя по таквизи страшни места?

— Ами вас не ви ли е страх?

— Ний сме мнозина, а ти си сам.

— А туй какво е? — каза Влади, като показа на дългата си сопа.

Емин взе сопата му, турна я на огъня и като се усмихна, каза му:

— Я гледай как гори хубаво твоята сопа.

И наистина Владевата сопа, защото беше суха, час се запали и изпусна силен пламък.

— Ами я вижте пък вий какъв плод имат тези дървета — извика Влади, като показа нагоре.

Всичките разбойници издигнаха очите си нагоре и се вцепениха от страх. На всяко дърво седяха по двама-трима мина и имаха към тях отправени пушките си. Те бяха Владевите другари.

Влади, като видя, че разбойниците много се уплашиха, приближи се до Емина и като го улови за ръката, каза му с приятен глас:

— Не бой се! Ний не сме жадни за кръв… Ний ще ви оставим в покой, ако ни послушате, ако ли не…

— Какво искаш от нас? — каза му Емин с разтреперан глас.

— Да оставите пушките си тук и да се отдалечите.

Омар, който стоеше зад Владя, посегна да го ръгне с ножа си, но Пометко в тази минута скочи долу от дървото и Омаровата глава се претърколи пред Еминовите крака.

След Пометка всичките Владеви другари скочиха долу и извадиха острите си ножове.

Емин се разтрепера, като видя, че Владевите другари се разгневиха и искат да проливат кръв. Той погледна Владя с умоляющ поглед и му каза:

— Ти думаше, че не сте жадни за кръв?

Влади погледна другарите си и сам побледня. Те всички се канеха да колят; но неговата бледност още повече се умножи, когато той видя, че и хайдуците се готвят да се защищават.

— Без кръв! — извика той на другарите си.

Но Пометко, без да обръща внимание на Владевите думи, извика със страшен глас: „Не се помръдвайте!“ — и издигна широкия си нож върху Османа, който такожде държеше в ръката си нож: но като видя, че Пометковият стои над главата му, изпусна го долу.

Не се помръдвайте! — развикаха се всичките Владеви другари и издигнаха и те ножовете си.

Хайдуците, едвам що бяха начнали да дохождат в себе си от първия страх, замръзнаха пак на местата си. Те нищо не можиха да продумат… Само гледаха с умоляющ поглед на Владевата дружина.

— Какво искате от нас? — отчаяно извика Емин, като се приближи до Пометка, и на очите му се показаха сълзи.

— Вий чухте от началника ни какво искаме ний; затуй не трябва да се повтаря — каза му Пометко бързо и гневно.