Чичо Фред през пролетта

— Какво! Вярно?

— Официална информация.

— Но тогава ще капнат доста парички!

— Като златен дъжд — увери го възторжено Понго. — Следвай ме и не се бой от нищо. И не забравяй, че участвам със споменатата сума.

Загледа с искрящи очи как финансовата му опора си пробива път към гишето за залагания и в този напрегнат момент влезе един разсилен да го уведоми, че лорд Икнъм го чака във вестибюла. Хукна да го посрещне, а краката му едва докосваха килима.

Лорд Икнъм с интерес наблюдаваше приближаването му.

— Аха! — рече той.

— Аха! — отвърна разсеяно Понго като човек, който няма време за официални поздрави. — Слушай, чичо Фред, дай ми всички пари, с които разполагаш. Май ще успея да ги пробутам преди закриването на залозите. Старото ти приятелче Клод Пот дойде тук с Хорас Дейвънпорт…

— Недоумявам какви ги върши Хорас, като влачи Горчицата в „Търтеите“. Прекрасен човек, разбира се, но последният, когото бих пуснал да вилнее сред податливи на влияние младежи.

Маниерът на Понго стана нетърпелив.

— Нямаме време да бистрим етиката. Достатъчно е да се каже, че Хорас въпреки всичко го доведе, а Пот го залости в телефонната кабина и започна да приема залагания за това как е облечен Хорас. Колко можеш да отделиш?

— Да залагам срещу Пот Горчицата? — Лорд Икнъм благо се усмихна. — Нищо, момчето ми, нищо. Един от суровите уроци, които ще ти даде Животът, когато пораснеш достатъчно да го опознаеш по-добре, е, че не можеш да спечелиш пари от Горчицата. Стотици са опитвали и до един са се проваляли.

Понго сви рамене. Беше направил всичко възможно.

— Е, пропускаш шанс, който идва веднъж в живота. Случайно знам, че Хорас снощи е ходил на бал, маскиран като бой скаут, а от собствената уста на Пот чух, че не се е прибирал да се преоблече. Уфи Просър ми услужи с петдесетачка.

От изражението на лорд Икнъм се видя, че е дълбоко шокиран.

— Хорас Дейвънпорт е ходил на бал, маскиран като бой скаут? Каква ли отблъскваща гледка е представлявал. Не мога да повярвам. Трябва сам да се убедя. Бейтс — обърна се лорд Икнъм към портиера, — беше ли тук, когато се появи господин Дейвънпорт?

— Да, милорд.

— И как изглеждаше?

— Ужасно, милорд.

На Понго му се стори, че чичо му се отдалечава от темата.

— Предполагам — рече той, — че човек с ръста и кльощавината на Хорас би трябвало да е по-интелигентен и да не се явява на обществен бал като бой скаут, което означава къси панталонки и голи колене…

— Но костюмът му не беше такъв, сър.

— Какво!

Портиерът остана вежлив, но твърд.

— Господин Дейвънпорт не е ходил на бала нито като бой, нито като скаут, ако ми разрешите да възразя, сър. Костюмът му ми се стори повече като на представител на негроидната раса. Лицето му беше начернено и носеше дълго копие. Много се стреснах, като го видях.