Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Естествено Аманда нямаше намерение да злепоставя собствения си клиент.
— Е, намери ли си рокля за сватбата? — пита я Ели. Бадемовидните й очи се разтварят нетърпеливо в очакване. Меки кестеняви вълни очертават обли страни с трапчинки.
— Още не. — Аманда поглежда към оживената главна улица. Те седят пред отворения прозорец на таверната „Бит сити“ на „Клематис“ и наблюдават безразборния парад на туристите долу. Лекият бриз лениво си играе с кранчетата на хартиените покривки. Температурата се е установила на приятните двайсет и шест градуса. Още един идеален ден в Южна Флорида, мисли си Аманда и усеща смътна вина, че не му се наслаждава повече.
— Как така, не още? Какво чакаш?
— Сватбата е чак през юни — внимателно напомня на приятелката си Аманда.
— Което на практика е почти дошло. О, боже мой! Не се обръщай.
Аманда инстинктивно се завърта на стола си.
— Мамка му — измърморва под нос, докато гледа как Шон Травис се приближава с ръка, покровителствено обгърнала кръста на новата му съпруга. Мамка му, мамка му, мамка му, продължава да си мисли и изпъшква, когато той я забелязва. Няма такова съвпадение. Двама бивши съпрузи за два дни. Да не би секретарката й да е забравила да й напомни, че е Националната седмица на бившите съпрузи?
— Аманда! — поздравява Шон и обгръща още по-здраво младата си жена.
— Шон, как си?
— Добре. А ти?
— Добре — отговаря тя. — Помниш Ели, нали?
— Разбира се. Как сте?
— Добре.
Добре, добре, добре, мисли си Аманда.
— Вие трябва да сте Дженифър. — Тя изучава безстрастно бившия си съпруг и новата му жена и намира, че черната коса и сивите очи на жената отиват на сивеещата коса и черните очи на Шон.
Новата съпруга подава ръка на Аманда, после я слага върху леко заобления си корем.
— Чакаме го през юли — гордо произнася Шон, забелязал погледа на Аманда.
— Поздравления — искрено казва тя.
— Нямаме търпение — пропява Дженифър.
— Е, радвам се, че се видяхме — казва Шон на Аманда и звучи така, сякаш наистина го мисли. — Приятен обяд.
— Желая ви късмет — подвиква след тях Аманда.
— Копеле — настръхва Ели. — Да навира бременността й в лицето ти по този начин!
— Мисля, че той не искаше да стане така.
Ели свива рамене. Жестът показва, че не е убедена.
— Аз съм тази, която не искаше деца, Ели.
— Което никога няма да мога да разбера. Ти би била страхотна майка.
— Да бе. Имах чудесен пример. — Аманда си представя майка си, затворена в килия в Торонто, но тутакси премахва нежелания образ. Споменът за майка й упорито се загнездва в периферията на съзнанието й, докато тя се чуди дали да каже на Ели за обаждането на Бен. Когато накрая отваря уста, осъзнава, че Ели е по средата на някакво изречение.
— Извинявай, какво?
— Питах, как се почувства, като видя Шон отново?
Със свиване на рамене Аманда прогонва последните следи от спомена за майка си.
— Малко необичайно, предполагам. Странно е като си помислиш, че нямаш какво да кажеш на някого, с когото си мислила, че ще прекараш остатъка от своя живот.
— Съжаляваш ли за нещо?
— За много неща — с въздишка признава Аманда — Не бях много добра съпруга.
— Вие просто не си подхождахте много, това е всичко.
Аманда топло се усмихва на приятелката си.
— Това беше мило. Благодаря ти.
— Истина е. Шон Травис може да е много хубав човек, но никога не е бил за теб.
Аманда забелязва Бен Майерс да се прокрадва в съзнанието й и примигва в опит да го прогони оттам.
— Добре ли си?
— Чувствам се чудесно.
— Като че ли искаш да ми кажеш нещо.
— Какво да ти кажа? — Ами, добре. Понеже питаш. Снощи получих едно доста обезпокоително обаждане, точно след абсолютно безсмисления секс с почти абсолютно непознат мъж. Обади се бившият ми съпруг, не този, с когото току-що говорихме, а един, за когото дори не знаеш, че съществува, първият ми бивш съпруг — съжалявам, не зная защо така и не ти казах за него, прости ми. Както и да е, той се обади да ми каже, че майка ми е арестувана за убийството на някакъв мъж във фоайето на хотел „Четири сезона“ в Торонто. Аманда си набожда късче салата. После я пъхва в устата си, преди да може да изкаже тези неща на глас. — Не — произнася вместо това и отправя към приятелката си най-успокояващата си усмивка. — Няма нищо.