Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
„Тази сутрин я мих“ — беше я уверил обидено.
Аманда става, разкопчава копчетата на черното си сако, същото като вчера, както и черната пола, и същите черни обувки, които все още й стискат на пръстите. Само бялата блуза е друга, въпреки че е идентична с вчерашната. Тя отново споменава основните факти от бившата връзка на обвиняемия с Карълайн Флетчър, предишния им апартамент, честите кавги, навика им да се карат жестоко и после да се сдобряват.
— Нека чуем вашата версия за случилото се на шестнайсети август сутринта — казва тя и внимателно оглежда заседателите, за да е сигурна, че всеки отдава нужното внимание. Доволна забелязва, че очите на всички са отворени и приковани в свидетеля. Засега никой още не клюма.
Навярно, разбира се, всички са спали добре, мисли си завистливо и си припомня нервните часове между полунощ и шест часа сутринта, които прекара в мятане, преобръщане и проклинане на всичко, свързано с Канада. Как смее Бен да й се обажда след всички тези години? Как смее да й отправя такива патетични изисквания? Как смее да я нарича Паляче?
Тя вече не е ничие паляче.
Трябва да се прибереш вкъщи, колкото е възможно по-скоро.
Не мога.
Как така не можеш?
Намирам се по средата на важно дело.
— Искам да кажа, че работя по цяла нощ — казва Дерек Клемънс, а Аманда се пита колко ли от показанията му е пропуснала — Не мисля, че искам прекалено много от нея — поне да има малко мляко в апартамента, за да мога да си направя една купичка овесена каша, като се прибера.
— Значи сте работили цяла нощ и сте били гладен и изморен.
— Работя от единайсет през нощта до седем сутринта…
Общо взето същите часове, които тя бе прекарала в мятане и преобръщане в леглото, мисли си Аманда и кима с искрено съчувствие.
— … така че, да, бях гладен и уморен. Апартаментът е кочина. А тя се готви да излиза. Слага си парфюм. Не ми казва дори „Здрасти, как си?“. Аз влизам в кухнята и си сипвам диетична храна от консерва, по която не си падам особено, но това е всичко, което имаме, щото Карълайн е вечно на диета. И млякото свършило. Искам да кажа, що за майка е тя, като не гледа да подсигури поне мляко за бебето?
Тя ти е майка.
На нея го кажи това.
— И това ви ядоса? — пита Аманда и тръска глава да прогони натрапчивите гласове.
— Дяволски вярно е, ядоса ме.
— Вие какво направихте?
— Казах й, след като ме връзва да стоя с детето по цял ден, най-малкото, което може да направи, е да иде да купи едно мляко и да го донесе вкъщи, преди работа. А тя ми отвръща, че нямала време. Аз й казвам, как така нямаш време? Дори няма още осем часа, а салонът отваря след един час. Тя ми казва, че искала да иде по-рано, понеже Джесика обещала да я подстриже, преди другите да дойдат. Тогава Тифани се събужда и почва да пищи, а аз съм изтощен, човече, и искам просто да поспя. Така че я помолвам да вземе бебето със себе си. Тя отказва категорично. Тогава се опитва да ме избута от пътя си, щото съм застанал пред вратата. Така че я хващам за ръката и в този момент тя ми зашлевява шамар.
— Тя ви зашлевява шамар на вас!
— Да. Карълайн има подъл характер. Не се иска много да я прихване.
— Възразявам. — Тайрън Кинг се е надигнал наполовина и съдията приема възражението му.
— Просто отговорете на въпроса, господин Клемънс — инструктира го той.
— Съжалявам, Ваша чест.
— Какво се случи, след като тя ви цапна? — пита Аманда.
— Не си спомням точната последователност на събитията. — Внимателният подбор на думите звучи като чужд език в устата на Дерек Клемънс. — Но си спомням ясно, че се опитах да си предпазя лицето. В събота и неделя работя като сервитьор и не е добре за мен да изглеждам като пребит.
— Значи казвате, че ви е ударила повече от веднъж?
— О, да. Изстреля поне три-четири удара, преди да се осъзная.
Майка ти е простреляла някакъв мъж три пъти пред очите поне на двайсет свидетели.
— И какво направихте вие тогава? — пита Аманда с по-висок глас, отколкото е имала намерение.
— Хванах я, избутах я настрани, казах й да се маха по дяволите, че ми е писнало от простотиите й и отивам да си легна.
— А какво направи тя?