Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Не че практикува в областта на случайните телесни повреди, мисли си Аманда. Не, нейната специалност е да защитава разни откачени, които се опитват да смажат от бой приятелките си. Да не споменаваме онези, които пребиват непознати в бар или обират супермаркет и застрелват няколко невинни минувача. Разбира се, ако идиотът, който е стрелял, е синът на виден местен политик, или ако някой от минувачите се случи да бъде млад и красив и следователно да става за първа страница на „Палм бийч поуст“, тогава случаят е достоен за Джаксън Бийти и Стенли Роуи, които лично поемат най-сладките дела.
— Сладките дела — произнася на глас Аманда и се чуди кога е успяла да претръпне толкова. И кое я разстройва повече — фактът, че Дерек Клемънс е оправдан по четири от обвиненията или че по едно е намерен за виновен?
Няколко секунди стои пред апартамента си, почти няма желание да влезе. Колко ли съобщения от бившия си съпруг ще намери на гласовата поща? Макар че, най-изненадващо, в работата й не бе оставил никакви съобщения повече.
И сега няма.
— Добре — казва Аманда, застанала в средата на бялата си кухня. Изважда тапата на виното. — Добре — повтаря, чувствайки се странно незначителна. Напълва си почти догоре голяма чаша с вино и отпива дълга глътка. Решава, че не е зле да хапне нещо. Отваря хладилника, но не намира нищо, освен бутилка портокалов сок и десетина кутийки разнообразни плодови млека. Проверява срока на годност на едно с ягоди и киви и вижда, че е изтекъл преди пет дни. Което означава, че и другите са така, понеже ги бе купила едновременно. Преди колко време? Кога за последен път бе пазарувала? Няма дори мляко, за бога.
Що за майка е тя, като не гледа да подсигури поне мляко за бебето?
— За щастие аз нямам бебе — казва Аманда, сякаш се защитава. С чаша в едната ръка и бутилка в другата, тя влиза във всекидневната. — Виждаш ли? Няма бебе. — Изпива още една глътка вино, изригва си обувките и се просва на белия ленен диван. После поглъща половината чаша на една дълга глътка, както правеше майка й.
Всъщност не е чудно, че Бен не е звънял, решава тя. Никога не е бил от онези мъже, които не разбират от дума. Винаги е знаел кога да спре, кога да се откаже, кога да приеме загубата и да се оттегли.
Чудното е, че изобщо й се бе обадил.
Аманда се изкисква. Разбира се, обстоятелствата са доста необикновени. Не всеки ден майка ти извършва убийство.
Но от друга страна, кой знае колко хора е убила майка й през годините? Джон Молинс може да е първият, когото е затрила така публично, но Аманда е убедена, че навсякъде е покрито с трупове.
Тя пресушава остатъка от виното в чашата и си налива втора. Няколко капки се разливат върху белите плочки на пода, за малко да улучат белия килим с черен кант. Определено трябва да сложи още малко мебели в тази стая. Един стол, да запълни празното пространство до лявата стена, евентуално масичка за кафе, още една лампа. Апартаментът й винаги е изглеждал леко недовършен, сякаш някой се готви да се нанесе. Или да се изнесе.
Точно както го харесвам, мисли си и поема още една глътка от виното. Разглежда голите бели стени и усеща как най-накрая раменете й почват да се отпускат.
— За човека на луната — кимва към него и отпива. — И за Бен, моят първи бивш съпруг. — Още една глътка, по-дълга този път. — И за Шон, вторият: — Още една глътка, и още една. — По дяволите, за всичките ми бивши съпрузи, минали и бъдещи. — Довършва чашата си и я вдига във въздуха. — И за всички невинни жертви на майка ми. Старият господин Уолш. Джон Молинс. Баща ми — шепнейки се мъчи да се изправи на крака. — О не. Няма да отиваме нататък. Определено натам няма да вървим.
На вратата се звъни. Аманда се втренчва в нея. След няколко секунди отново се звъни.
— Хайде, отвори — заповядва женски глас.
Аманда се приближава до вратата и я отваря, без да пита кой е.
— Джанет — казва на жената, чийто кестеняв бретон напълно скрива челото й. Какъв е смисълът да си направиш лифтинг, ако ще покриваш цялото нещо? Мисли си да пита: На какво дължа честта? — но решава, че и без друго знае. Вместо това се спира на: — Искаш ли едно питие?
— Не, благодаря.
Аманда се засмива и си сипва остатъка от виното.
— Може ли да вляза?
Отстъпва и дава път на Джанет да влезе. Следва я във всекидневната и посочва дивана:
— Заповядай.
— Не, благодаря. Няма да се бавя.
Тогава защо поиска да влезеш, пита се Аманда, но решава да си замълчи. Прекалено заета е да се взира в неестествено подутите устни на Джанет. Какво им става на такива привлекателни жени като Джанет да си причиняват толкова ужасни неща, чуди се, но не задълго, понеже знае отговора. А той е: жени като самата нея. Аманда отпива още веднъж.