Повелителка на реките

Построили са кладата толкова висока, че е трудно да повдигнат Жана. Краката ѝ се запъват по стълбата, а ръцете ѝ не могат да намерят опора. Но те я бутат грубо, ожесточено, изотзад, с ръце върху гърба ѝ, върху задника ѝ, върху бедрата, а после един едър войник се качва по стълбата с нея, стисва в шепи грубия плат на робата ѝ и я извлича нагоре до себе си като чувал, обръща я и опира гърба ѝ в кола, който се издига над купчината дърва за кладата. Подхвърлят му една верига, той я увива няколко пъти около Жана, а после я затяга с клин отзад. Подръпва веригата с опитен жест и пъха дървения кръст в предницата на роклята ѝ, а в тълпата отдолу един монах си пробива път напред и вдига към нея разпятие. Тя се взира в него немигащо, и, за свой срам, разбирам, че се радвам, задето е приковала очи върху кръста, така че няма да погледне към мен, да ме види в най-хубавата ми рокля и с новата кадифена шапчица, сред благородниците, които разговарят и се смеят навсякъде около мен.

Свещеникът заобикаля и отива до подножието на кладата, като чете на латински — това е ритуалното проклятие, отправяно към еретичката; но почти не го чувам от насърчителните крясъци и общия тътен на нарастващото вълнение сред тълпата. Мъже с горящи факли излизат от замъка и наобикалят кладата, като я запалват от всички страни, а после облягат факлите върху дървата. Някой е намокрил дървата, така че да горят бавно, за да може тя да страда възможно най-дълго, и димът се стеле около нея.

Виждам устните ѝ да се движат, тя все още гледа към вдигнатия кръст, виждам, че повтаря: „Иисусе, Иисусе“ отново и отново, и за миг си казвам, че може би ще стане чудо — ще се извие буря и ще удави огъня, ще връхлетят светкавично войските на Арманяк. Но не се случва нищо. Виждам само виещия се черен дим, бялото ѝ лице и нейните движещи се устни.

Огънят се разгаря бавно, тълпата подиграва войниците, задето са подредили кладата не както трябва, пръстите ми са изтръпнали в най-хубавите ми обувки. Голямата камбана започва да бие, бавно и тържествено, и макар че едва виждам Жана през сгъстяващия се облак дим, забелязвам как тя обръща главата си с голямата книжна митра, как тя се заслушва, и се питам дали чува своите ангели през камбанния звън, и какво ли ѝ казват те сега.