Под обсада
- Автор: Клэнси Том
- Серия: op-center #6
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-161-9
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под обсада». Краткое содержание книги:
Междувременно директорът на Оперативния център Пол Худ е подал оставка. Но обстоятелствата го принуждават да преразгледа решението си. Убийците са превзели ООН, където посланиците на десет държави са се събрали на тържествен прием и дъщерята на Худ трябва да свири, и искат срещу освобождаването им двеста и петдесет милиона щатски долара.
От всичко това — от обилната храна и вниманието, Шарън се почувства неудобно. Или може би й се бе струпало много и сега тя даде воля на киселото си настроение. Худ реши да си поговори с нея, след като децата си легнат.
Виж, за едно Шарън наистина беше права. Пол отсъстваше прекалено често от къщи. Докато гледаше как Харли си бъбри с другите момичета и момчета и с техните родители, той си даде сметка, че дъщеря му вече не е дете, а млада жена. Така и не бе забелязал кога тя се е преобразила. Гордееше се с нея, но не както с Александър. Харли притежаваше обаянието на майка си, а също самочувствието на утвърдена музикантка.
Александър се беше вторачил в препечената пица с домати. Натискаше я с вилицата, та мазнината да излезе на повърхността, сетне наблюдаваше как тя отново попива в тестото. Майка му му се скара да не си играел с храната.
Худ беше запазил апартамент в хотела. След като се прибраха, момчето се зае да наблюдава с бинокъла улиците и отсрещните прозорци, после децата си легнаха на разтегателните легла в хола и ги оставиха сами с Шарън.
Сами в хотелска стая! Навремето това неизменно бе означавало, че ще се любят, вместо да си говорят или да мълчат неловко. На Худ му докривя: през последните няколко години бяха посветили прекалено много време и сили на други неща, на това да се измъчват от угризения на съвестта и да отстояват собствената си територия. Как ли се бяха докарали дотук? И как можеха да спасят брака си? Худ се досещаше, но не беше сигурен, че Шарън ще се съгласи.
Тя се пъхна под завивките и се сви на кравай, обърната с лице към него.
— Чувствам се ужасно — сподели жената.
— Знам — отвърна Худ, после се усмихна и я помилва по бузата. — Но нещата ще се оправят.
— Как ще се оправят! Всичко ме вбесява.
— Какво, освен храната те е ядосало толкова?
— Родителите, децата им, които не знаят как да държат приборите, колите, които минават на червено и спират насред пешеходната пътека. Какво ли не!
— Всеки има лоши дни — опита се да я успокои той.
— Вече не помня, Пол, последния път, когато не съм била вкисната — крив ми е целият свят — възрази Шарън. — Вече не издържам, а не искам да провалям прекарването на Харли и Александър.
— Събра ти се много — рече мъжът й. — На мен също. Но децата не са чак толкова загубени. Досещат се какво става между нас. Искаше ми се, надявах се, докато сме тук, между нас да не застава нищо.
— Как? — поклати тъжно глава Шарън.
— Не бързаме за никъде — отвърна Худ. — Единственото, което трябва да правим следващите няколко дни, е да трупаме хубави спомени за нас и за децата. И да започнем да се измъкваме от тази каша. Хайде да опитаме!
Шарън отпусна длан върху неговата. Пръстите й лъхтяха на чесън, явно снощи бе готвила нещо. Худ волю-неволю си помисли, че и това не разпалва особено страстта. Какво да се прави, житейски навици! Сега тези миризми му бяха по-познати, отколкото незабравимото първо ухание на косата на някоя жена. Такъв беше животът — всекидневните задължения превръщаха крилете на твоя ангел в най-обикновена ръка.
— Искам нещата да се променят — подхвана пак Шарън. — Докато пътувахме с караваната, усетих нещо…
— Знам — прекъсна я мъжът й. — И аз го усетих. Беше хубаво.
Шарън го погледна. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Не, Пол — възрази тя. — Онова, което изпитах аз, ме уплаши.
— Уплашило те е? — изненада се Худ. — В смисъл?
— Все си мислех как пътувахме навремето, когато децата още бяха малки. Как ходехме до Палм Спрингс и езерото Биг Беър. Тогава бяхме съвсем различни.
— Бяхме по-млади — уточни мъжът й.
— Не само това.
— Бяхме по-устремени — допълни Худ. — Децата се нуждаеха от нас повече, отколкото сега. Ако не се държахме един за друг, всичко щеше да се разпадне.
— Така е — съгласи се Шарън. По страните й се застичаха сълзи. — И днес ми се искаше да усетя, че сме заедно, но не се получи. Копнея отново да се почувствам както едно време.