Под обсада
- Автор: Клэнси Том
- Серия: op-center #6
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-161-9
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под обсада». Краткое содержание книги:
Междувременно директорът на Оперативния център Пол Худ е подал оставка. Но обстоятелствата го принуждават да преразгледа решението си. Убийците са превзели ООН, където посланиците на десет държави са се събрали на тържествен прием и дъщерята на Худ трябва да свири, и искат срещу освобождаването им двеста и петдесет милиона щатски долара.
Александър си беше бащичко. Падаше си по личните предизвикателства. Обичаше компютърните игри — колкото по-сложни, толкова по-добре. А също кръстословиците и картинните мозайки. Сега, докато пътуваха, момчето слушаше поредния нашумял певец и решаваше игрословица. Под книжката с кръстословиците и главоблъсканиците имаше купчинка комикси. В момента за Александър не съществуваше нищо друго. Пол се гордееше много с момчето — радваше се, че е толкова целеустремено и знае какво иска.
Шарън Худ седеше притихнала до съпруга си. Преди седмица го беше напуснала, бе взела децата и беше заминала при родителите си в Олд Сейбрук в щата Кънектикът. Беше се върнала по същата причина, заради която Худ бе подал оставката си в Оперативния център: за да се опитат да спасят семейството си. Худ нямаше и представа какво ще работи от тук нататък, но щеше да мисли за това едва в сряда, след като се приберяха от Ню Йорк. Беше продал акции, които като борсов посредник бе закупувал през годините, и парите щяха да им стигнат за две години. По-важни в случая бяха не толкова постоянните доходи, колкото удовлетворението и банкерската работа. Но Шарън беше права. Сега в караваната Худ се чувстваше част от семейството и въпреки всички несъвършенства му беше много приятно.
Колкото до несъвършенствата, най-сериозни бяха обтегнатите му отношения с Шарън. Преди да потеглят, тя го беше хванала за ръката, ала Худ пак се чувстваше като в изпитателен срок. Не че пътуването се отличаваше от всички останали. Той обаче усещаше, че между него и жена му стои нещо. Може би огорчение. Или разочарование. При всички положения бе обратното на сексуалното привличане, което Худ изпитваше в присъствието на Ан Фарис.
Поговориха с Шарън какво ще правят в Ню Йорк. Довечера имаше официална вечеря за семействата на цигуларките. Ако тя свършеше по-рано, Худ, жена му и децата щяха да се поразходят по Таймс Скуеър. В събота сутринта щяха да оставят Харли в сградата на ООН и както бяха обещали на Александър, щяха да го заведат при Статуята на свободата. Момчето искаше да види отблизо как „се крепяла“. В шест вечерта щяха да отидат на тържеството, но без Александър — него щяха да оставят в хотела, при видеоигрите.
Пол и Шарън не бяха поканени на самия прием в ООН, който щеше да се състои във фоайето на сградата на Общото събрание. Заедно с останалите родители щяха да гледат концерта по телевизора в пресцентъра на втория етаж. В неделя щяха да идат на следобедния концерт в Карнеги Хол, където оркестърът на „Метрополитън“ щеше да свири любимия композитор на Шарън — Вивалди, после щяха да отскочат до заведение, препоръчано им от Ан Фарис, за да хапнат сладолед и пасти. Шарън не изгаряше от желание да ходят по сладкарници, но Худ беше изтъкнал, че ваканциите са за това — децата да се забавляват, и че те ще очакват да ги заведат да хапнат нещо сладко. Худ беше сигурен и че жена му се муси, защото заведението им е препоръчано именно от Ан Фарис. В понеделник смятаха да минат през Олд Сейбрук, за да погостуват на родителите на Шарън, този път семейно. Беше го предложил именно Худ. Харесваше тъста и тъщата си, те също го харесваха. А и искаше да заздрави брака си.
Беше петък, затова и движението в Балтимор, Филаделфия и Нюарк беше доста натоварено. Накрая в пет и половина следобед пристигнаха в Ню Йорк и се настаниха в хотела на Седмо авеню и Петдесет и първа улица, висок и оживен, който от известно време бе на веригата „Шератон“ — Худ го помнеше още от времето, когато бе собственост на „Американа“. Сетне прекосиха улицата и отидоха в „Карнеги“, където вече се бяха събрали и другите родители. Поднесоха им богата вечеря: пастърма, телешко печено, хотдог. Худ и жена му познаваха само семейство Матис, чиято дъщеря Барбара бе сред най-добрите приятелки на Харли. И майката, и бащата на момичето работеха във Вашингтонското управление на полицията. Някои майки — сред които две разведени хубавелки, познаваха Пол от времето, когато той бе кмет на Лос Анджелис. Озариха го с усмивки, сякаш е някаква знаменитост, и го попитаха какво е да „управляваш“ Холивуд. Той им отвърна, че не знае. Да питали Гилдията на киноактьорите или някой друг съюз на филмовите дейци.