Под обсада
- Автор: Клэнси Том
- Серия: op-center #6
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-161-9
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под обсада». Краткое содержание книги:
Междувременно директорът на Оперативния център Пол Худ е подал оставка. Но обстоятелствата го принуждават да преразгледа решението си. Убийците са превзели ООН, където посланиците на десет държави са се събрали на тържествен прием и дъщерята на Худ трябва да свири, и искат срещу освобождаването им двеста и петдесет милиона щатски долара.
Трябваше да помисли върху това. Вярно, дъщеря му се нуждаеше от баща и семейство, но той й дължеше и още нещо. Нещо, което малцина можеха да се надяват да й осигурят.
По-нормален свят, където Харли да създаде свое семейство.
60.
Лос Анджелис, щата Калифорния
Неделя, 15:11 ч.
Беше обиколил цял свят. Беше ходил на Полярния кръг. На тропиците. И всяко кътче по земното кълбо си имаше своята прелест. Но никога не бе ходил на място, което да го плени още от първия миг.
Излезе от летището и се наслади на дъхавия топъл ветрец. Вече се свечеряваше, по синьото небе нямаше и едничко облаче, въздухът бе с мирис на океан.
Пъхна паспорта в якето и се огледа. Край хотела бяха спрели микробуси. Той се качи на автобуса на един от най-луксозните хотели. Нямаше резервация. Ала смяташе да каже на рецепцията, че има, но е забравил номера — така де, на тях, а не на него това им беше работата — да помнят резервациите. Дори и да нямаха свободни стаи, щяха да се разтърчат и да намерят къде да го настанят. Така си беше по тузарските хотели.
Седна в микробуса и се обърна да погледне през прозореца. Профучаха покрай приличната на паяжина белезникава диспечерска кула. Отстрани на пътя всичко тънеше в зеленина. Автомобилите се движеха бързо, вместо да пъплят, както в Ню Йорк или Париж.
На Иван Георгиев определено щеше да му хареса тук.
Щеше да му хареса и в Южна Америка. Но нещата не се бяха развили според плана. Понякога се случваше и това. Ето защо, за разлика от другите Иван Георгиев винаги имаше резервен вариант, път за бягство. Ако нещо се объркаше, Анабел Хамптън трябваше според уговорката да прати подчинените си от ЦРУ да го изведат от сградата на ООН. После двамата трябваше да се срещнат в хотела и тя да си получи своя дял от откупа. Ако не получеше парите, Георгиев смяташе да й плати от джоба си.
Но тя не се появи и Георгиев предположи, че се е случило най-лошото. По-късно, когато хората от ЦРУ се бяха върнали, за да го качат на самолета и да го изведат от страната, той разбра, че агентката е била заловена. Щяла да поиска споразумение: в замяна на това да я осъдят само на петнайсет години щяла да каже за връзката между ЦРУ и УНТАК. Затова и се налагало Георгиев да се изнесе час по-скоро от САЩ. В ЦРУ смятали да отричат до последно.
От Лос Анджелис Георгиев трябваше да хване самолета за Нова Зеландия. Но на българина не му се ходеше в Нова Зеландия. Пък и не искаше от ЦРУ да знаят къде е. Освен това имаше пари и идеи. Имаше и връзки с източноевропейци, особено с румънци, регистрирали киностудии в Холивуд.
Георгиев се подсмихна. Знаеше от познатите си, че киноиндустрията е безпощаден бизнес с много секс. Бизнес, където на чуждия акцент се гледа като на нещо екзотично и изтънчено и ти гарантира достъп до всички купони и приеми. Бизнес, където ти забиват ножа в гърба не тихомълком, а пред всички.
Георгиев отново се подсмихна. Говореше с акцент и на драго сърце би забил ножа в гърба на всекиго, и то където той си пожелае.
Да, тук щеше да му хареса.
При това много.