Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
— Дойдох просто да ви благодаря — каза мисис Кастивът — за добрите думи, които ни казахте онази нощ. Че горкичката Тери е споделила с вас колко ни е благодарна за онова, което сторихме за нея. Не можете да си представите колко утешително е да чуете подобно нещо в такъв тежък момент. Защото тогава и двамата си мислехме, че може би по някакъв начин сме й изменили и сме я подтикнали към смъртта, макар че от бележката стана съвсем ясно, че го е сторила по собствена воля. Така или иначе, за нас бе много важно да чуем тези думи, казани по такъв начин от човек, на който Тери се е доверила тъкмо преди края.
— Моля ви, няма нужда да ми благодарите — каза Розмари. — Аз просто повторих думите й.
— Много хора не биха си направили труда — отвърна мисис Кастивът. — Просто биха отминали, защото смятат, че не си струва усилието да си отворят устата. Когато станете на моите години, ще разберете, че подобни прояви на добронамереност все по-рядко се срещат в този наш свят. Затова приемете искрената ми благодарност, както и тази на Роман. Роман е мъжът ми. Розмари кимна с разбиране, усмихна се и каза:
— Моля, няма защо. Радвам се, че съм ви помогнала.
— Вчера сутринта я кремирахме без никаква церемония — продължи мисис Кастивът. — Тя искаше така. А сега трябва да забравим и да продължим да живеем някак. Никак няма да е лесно. Беше ни много приятно да е около нас, понеже нямаме свои деца. А вие имате ли?
— Не — отвърна Розмари.
— О, колко стилно! — възкликна мисис Кастивът, хвърляйки поглед към кухнята. — Харесва ми как сте окачили тигана на стената. И много интересно сте разположили масата.
— Видях го в едно списание.
— И бояджиите са си свършили добре работата — продължи мисис Кастивът, като опипваше преценяващо касата на вратата. — Управата на къщата ли ги наема? Сигурно сте били много щедри с бояджиите. У нас не се представиха толкова добре.
— Просто дадохме по пет долара на всеки — обясни Розмари.
— О, само толкова ли? — мисис Кастивът се обърна и надникна в бъдещата детска стая. — Ах, колко хубаво! Тук ли гледате телевизия?
— Това е само временно — каза Розмари. — Или поне се надявам да е така. Това ще бъде детската стая.
— Бременна ли сте? — погледна я мисис Кастивът.
— Не още — отвърна Розмари. — Но се надявам да стане, щом се настаним.
— Това е чудесно — каза мисис Кастивът. — Вие сте млада и здрава и трябва да имате много деца.
— Искаме три — каза Розмари. — Искате ли да разгледате и другите стаи?
— С удоволствие — каза мисис Кастивът. — Любопитна съм да видя как сте го променили. Преди идвах тук почти всеки ден. Жената, която живееше тук преди вас, беше моя близка приятелка.
— Зная — каза Розмари, като мина покрай мисис Кастивът, за да й показва пътя. — Тери ми каза.
— О, така ли — изненадано каза мисис Кастивът, докато я следваше. — Изглежда вие двете сте водили дълги разговори долу в пералното помещение.
— Само един — отвърна Розмари.
Мисис Кастивът беше смаяна, когато видя всекидневната.
— Боже мой! — възкликна тя. — Просто не мога да я позная! Толкова светло е станало тук! Ах, и столът! Много е красив.
— Пристигна едва в петък — каза Розмари.
— И колко платихте за такъв хубав стол?
— Не съм сигурна — смутено отвърна Розмари. — Мисля, че беше около двеста долара.
— Нали нямате нищо против, че така ви разпитвам? — каза мисис Кастивът и посочи носа си. — Затова носът ми е толкова голям, защото си го пъхам навсякъде.
Розмари се засмя и отвърна.
— Не, не се безпокойте. Нямам нищо против.
Мисис Кастивът разгледа внимателно всекидневната, спалнята и банята и я разпита за колко синът на мисис Гардиния им е продал килима и тоалетката, откъде са купили нощните лампи, на колко години е Розмари и дали електрическите четки за зъби наистина са по-добри от обикновените. Розмари усети, че тази непресторена и пряма жена започва да й харесва с гръмкия си глас и нетактичните си въпроси. Предложи й кафе и сладкиш.
— С какво се занимава мъжът ви? — запита мисис Кастивът, седнала на кухненската маса, докато небрежно преглеждаше етикетите с цените на консервите със супа и стриди. Розмари й каза и постави пред нея салфетка.