За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
Той седеше тихо, като се потеше в хладната лятна нощ, защото не можеше да намери решение на това, което бе замислил. Тя беше омъжена без съпруг. „По-добре, че го няма“, каза тя. Разсъждаваше върху думите й. Щяха да им бъдат необходими няколко години, докато тя свикне поне малко да разбира защо той трябваше да остане там където е. Рано или късно щеше да схване какъв беше. Щеше да си направи сметката. Жените щяха да я научат. Тя беше американка. Знаеше, че страната има нужда от хора като тези в организацията на Прици, за да бъде пооблекчена. Иначе как да се обясни защо телевизията, книгите и филмите винаги представяха хората от неговата среда като много очарователни. Мейроуз ще ориентира Айрин. Пък и не беше необходимо Айрин да знае какво точно прави той. Ще знае, че е в тези кръгове и че се числи към семейство Прици. Всъщност малко хора можеха да докажат с какво се занимава. Ако се потрудеше да направи Айрин по-благоразумна, вкъщи щяха да бъдат спокойни. Постепенно щеше да се срещне с всички Прициеви, Сестеровци и Гароневци и да разбере какви чудесни хора са те — топли, истински, солидни.
Но да предположим, че съпругът се появи? Това би било лошо. Ако обаче продължеше да бъде в неизвестност, също би било зле. Той не можеше да представи тази жена на цялото семейство, ако не беше решил сериозно да се ожени за нея. Дон Корадо бе религиозен човек. Те не биха могли да се оженят, ако съпругът остане неизвестен. Разводът не бе добър изход, защото Прициеви, Сестеровци и Гароневци не се развеждаха. Те бяха старомодни.
Айрин трябваше да бъде вдовица. Това е. Тя самата каза, че не се нуждае от мъжа си. Не го беше виждала четири години. Ако овдовееше, това нямаше да я нарани. Всичко, от което той имаше нужда, беше името на съпруга и малко основна информация, така че неговите хора да можеха да го открият. Но трябваше да е внимателен. Айрин беше интелигентна. Вероятно Мейроуз би могла да научи от нея и после да му го каже. След това той щеше да намери съпруга, където и да е, за да се справи с него. Никой нямаше да го свърже със случая. После с Айрин биха могли да се оженят в Санта Грация, както останалите от семейството, и всички щяха да се гордеят, че им изпращат коледни картички. Толкова се вдъхнови, че звънна на Айрин.
— Чарли е.
— А, а.
— Гроги съм.
— Можеш ли да дойдеш в края на седмицата?
— Господи, мисля че не мога.
— Кажи.
— Обичам те.
— Наистина ли?
— Да, наистина — Той беше безпомощен в желанието си.
— Може да не е научно обосновано, но е истина. Четох в едно списание, че според един лекар, когато двама души искат да създадат стабилна двойка, те търсят онова, което е трябвало да получат от майките си.
— Чарли!
Чудеше се дали не е направил ужасна грешка.
— Аз дори не си спомням мама.
— Но, това е от научна гледна точка. Въпреки всичко, ти знаеше какво си искала да получиш от майка си, независимо дали си я спомняш или не. Това е нещото, от което си имала нужда и то е много дълбоко, емоционално. И когато разбереш, че именно това нещо виждаш у някой, който може да ти го даде — това, което си имала нужда да получиш от майка си — ето, това е влюбването. Много ясно беше обяснено в списанието. Беше го писал лекар.
— Но, Чарли, не мога да предположа, че това, което съм искала от майка си е било тя да бъде шест фута и два инча, с глас на таксиметров шофьор и апетит за макарони, колкото апетита на всички скаути в цяла Италия.
— Не, не е това. Не това, което виждаш с очите си, а това което чувстваш. Някой, който ще те защитава и ще се грижи за теб. Някой, който ще бъде нежен и мил към теб и няма да ти крещи. Някой, който иска само теб и никой друг. Това е възможно на теория.
— Дали наистина зная всичко това, или ми се струва, че е така. Но когато те видя отново, аз трябва да съм наясно.