За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
— Къде е чековата ти книжка, Марти? — попита Чарли.
— В горното чекмедже — изръмжа негърът. — Чарли, слушай!
Чарли бутна въртящия се стол назад, за да отвори чекмеджето. Оттам измъкна дебела, тройно завързана чекова книжка и един 38 калибров пистолет.
— Регистриран ли е? — попита той.
Марти поклати глава. Чарли сложи оръжието в страничния му джоб, а с другата ръка извади бележник с кожена подвързия и прочете написаното на първата страница.
— Имаш 20 843 921 долара по сметка „А“, Марти. Напиши чек за тази сума.
— Слушай, Чарли, това е грешка. Искаш да кажеш, че съм прекарал Прици ли? Човече, в никакъв случай. Човече, аз държа на Прици, защо трябва да го правя?
— Отново си намалил вноските. И ти, и ние знаем това. Знаеш, че нищо не може да остане скрито. Развържи му ръката, Водопроводчико. С дясната ли пишеш, Марти?
— Левичар съм — изстена Джилрой.
Чарли отиде зад него и опря дулото на пистолета в темето му. Мелвин развърза лявата му ръка.
— Не се пиши умен — присмя се той на Джилрой — или ще те навра направо в кенефа.
Марти написа чека, докато Ал му държеше книжката.
— По сметка „Б“ имаш 86 392,17 долара — прочете Чарли от малкия кожен бележник — пиши и тях, Марти.
— Чарли, това са парите на децата! Резервните ми пари!
— Какво, по дяволите, говориш, Марти? Написа ли вече?
Докато Ал връзваше Джилрой за стола, Чарли откъсна подписаните чекове от книжката.
— Хей, Фил — извика той.
Витимидзаре надникна в стаята.
— Занеси ги на Анджело Партана — нареди той. — Хайде да чупим Марти оттук, да му…
И тримата трябваше да изнесат Джилрой с въртящия се стол на ръце и да го натикат отзад във фургона на Чарли. Четирима от хората на Джилрой ги наблюдаваха как се мъчат, но стояха като вцепенени и се чудеха защо трябва да бъдат свидетели на всичко това.
— Просто си затваряйте устата и ще бъдете добре — кресна им Мелвини. — Проговорите ли, ще ви натикам в клозета.
Фил тръгна към пералнята с чековете. Чарли и Ал пътуваха час и половина на изток към Лонг Айлънд. Вкараха фургона в гората, зад един парник, доста навътре в нивите зад Брентууд и оставиха там Джилрой завит с одеяло върху въртящия се стол. После влязоха вътре на хладно, за да играят карти и да чакат позвъняването на Поп.
— Всичко е потвърдено — позвъни той след два часа и затвори.
— Сега — каза Чарли — ще закараме Марти в националния парк на южния бряг. Докато стигнем там, ще се стъмни. Донеси ми един железен прът от навеса. Марти няма да си отиде пеша вкъщи.
Тази нощ, когато се прибра, Чарли седна на терасата и се обади на Паули в Калифорния.
— Здравей, Паули. — Казах на Поп, че си го заснел във филма и той се заинтересува. Иска да го види. Имаш ли вече касетата?
— Чарли?
— Да.
— Чарли, не се сърди.
— Защо трябва да се сърдя?
— Баща ти ми се обади тази сутрин и ми нареди да изгоря лентата с него и момичето.
— Какво?
— Заповяда ми, Чарли. Трябваше да го направя. Искам да кажа, какво друго ми оставаше?
— Добре си направил, Паули — едва отговори Чарли и изключи телефона.
Чарли беше на седемнадесет години, когато стана член на обществото на честта. Откакто като тринадесетгодишен разчисти сметките с малкия Фил Тероне, баща му непрекъснато напомняше на Корадо Прици за ранното посвещаване на момчето. Дон Корадо беше отменил всяко ново членство за пет години. Чарли беше на дванадесет, когато приеха последните членове, но вкъщи баща му говореше толкова много за това, че постепенно ритуалното приемане във fratellanza доби за момчето значението на тайнствен и велик подвиг. Точно тогава умря майка му. Ако беше жива, на Анджело Партана никога нямаше да му се размине това, че допусна тринадесетгодишния син да стреля като наемник на Хил Роуд. Но след този ден той израсна в очите на баща си и на Корадо Прици, въпреки че шефът прикриваше умело това. Чарли живееше и се хранеше с баща си и мислеше като него. Анджело Партана познаваше не само своите среди, но знаеше какво става от единия до другия край: кой беше най-важният за тях, какви бяха дневните операции на свободните букмейкъри, кой синдикат в ръцете на кое семейство беше, кой кого беше убил и защо. В това се състоеше и работата на Анджело — да бъде consigliere23. Трябваше да знае всичко. Той учеше Чарли как веднага да удушва с въже, как да хвърля нож, казваше му всичките форми на подкуп, които в продължение на седемстотин години са били предавани на най-способните от приятелите на приятели.
23
Съветник (ит.) — Бел.ред.