Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Шаманството беше най-древната магия на нашия свят. За първи път се появило в Сиала заедно с огрите — най-древната раса в Сиала, затова маговете изпитваха огромен интерес към тази магия като към първоизточник, който е бил заимстван от огрите първо от орките, след това от елфите, а после и от гоблините.
Гоблинът се оказа шут. За това говореше и шапката му със звънчета, и шутовското му облекло, цялото на червено-сини квадрати, и шутовският му жезъл, който стискаше в зелената си ръка. Беше седнал направо на килима, подгънал смешните си къси крачета, и от време на време извърташе глава, при което звънчетата му издаваха весели и мелодични звуци. Забелязал, че го гледам изумено, гоблинът ми се ухили, показвайки ред остри като игли зъби. Сбърчи дългия си крив нос, намигна ми със сините си очи и изплези червен език. Чудесно! Шут по време на работа!
Обърнах поглед към последния непознат в стаята, пред чието кресло стоеше гоблинът. Външно човекът приличаше на преуспяващ кръчмар. Дебел, дребен, с плешива глава и добре поддържани ръце. И дрехите му бяха повече от скромни. Обикновен дебел пуловер от овча вълна. Такива пуловери плетяха селяните, живеещи в близост до Самотния великан — перфектно защитаваха човек през януарските студове. Интересно, дали не му беше горещо в него? Широки кафяви панталони, каквито носят обикновените стражи. Абсолютно сив и незабележим човечец, ако не обръщаш внимание на дебелия златен пръстен с огромен рубин на дясната му ръка и на очите. В тези кафяви очи се криеше ум, стомана и власт. Властта на краля.
Аз се поклоних ниско и замрях.
— Така, така — прогърмя Сталкон Девети.
Точно неговия глас бях чул, когато ме въведоха в стаята.
— Това ли е най-известният в цял Авендум крадец? Гарет-сянката?
— Точно така, ваше величество — смирено каза застаналият до мен барон Лантен.
— Добре — кралят погали седналия шут по главата и той замърка от удоволствие, имитирайки котка. — Бързо го намери, Фраго. Много по-бързо, отколкото очаквах. Благодаря ти.
Баронът сдържано се поклони, слагайки ръка на сърцето си, макар дори и за шута да беше очевидно, че е изключително щастлив от похвалата.
— Изчакайте отвън, бароне, бъдете така любезен — прокашля се от стола си архимаг Арцивус.
Баронът отново се поклони и излезе, като плътно затвори вратата след себе си.
— Така, значи ти си Гарет? — кралят внимателно ме погледна в очите.
— Не предполагах, че ваше величество е чувал за мен — аз още веднъж се поклоних, чувствайки се неловко в обкръжението на първите хора на кралството.
— Смел е — пискливо провъзгласи шутът и ми направи поредната гримаса, събирайки очите си към носа.
— И не е глупак — това вече го каза тайнствената жена, въртейки облечените си в ръкавица пръсти по ръба на кристална чаша.
Чувствах се като животно на пазар, което селяните-купувачи обсъждат.
— Седни, Гарет — милостиво махна кралят към мен и аз седнах на стол с висока гравирана облегалка, изобразяваща нещо от битката, състояла се на полето Сорн.
Столът като по чудо се беше появил зад гърба ми, защото когато влязох, него го нямаше. Всъщност можеше и да греша, защото не виждах нищо, когато ме вкарваха тук.
Сложих ръце на корема, сплетох пръсти и зачаках какво ще следва нататък.
— Ще позволиш ли? — небрежно попита кралят и взе от масата до себе си моя арбалет.