Разплата
- Автор: Шелби Филип
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
Но Моли въобще не обърна внимание на въпроса й, а продължи да й задава въпроси:
— Сигурна ли си, че това бяха последните думи на сержант Дън? Да не би да грешиш?
— Не, не греша.
— Някой друг чу ли ги?
— Не. Онези от Отряда за бързо реагиране тъкмо се бяха втурнали към вратата на склада. Когато стигнаха до мен, Дън вече беше издъхнал. — Рейчъл протегна ръка към Моли и докосна китката й. Кожата й бе настръхнала. — Няма ли да ми кажеш какво толкова те стресна?
Моли инстинктивно отблъсна ръката й. Само преглътна сухо и заговори трескаво, но гласът й беше спаднал с цяла октава. Рейчъл не помнеше някога да бе виждала друго така напрегнато и разстроено лице.
— Слушай ме много внимателно, Рейчъл. Все още ли твърдиш, че в онези последни мигове само ти си била до сержант Дън?
— Да, разбира се.
— А къде бяха жената и детето?
— Момчето беше останало в кабината на камиона. Прозорците на кабината бяха затворени, така че детето нищо не е могло да чуе. Освен това беше изпаднало в шок. — Тя млъкна, когато жестоката гледка отново изплува пред очите й. — А жената на Дън беше на десетина метра от нас, просната на пода. Нали той се беше нахвърлил върху нея точно преди аз да проникна в склада. Сигурна съм, че и тя не е чула нашия разговор.
— Спомена, че в Отряда за бързо реагиране е бил включен и видеооператор — напомни й Моли.
— Точно тогава те щурмуваха вратата. Дори и да не са били изключили камерата, надали са успели да запишат нещо ясно. Защото все още бяха далеч от мен и сержант Дън.
Моли нервно се надигна и пристъпи към прозореца.
— Така… значи не разполагат със запис на звука — замислено промърмори тя и дъхът й замъгли стъклото. — Но нали отрядът предварително е монтирал микрофони в склада? Още преди пристигането на сержант Дън, за да подслушат разговора му с купувача…
— Да. Спомням си, че ясно чувах в слушалката шум от капеща вода.
Моли се обърна към нея.
— Значи не е изключено с помощта на тези микрофони да е бил записан разговорът между теб и Дън…
— Но самата аз едва чувах шепота му!
— Това обаче не означава, че полицията в Балтимор не разполага със запис и след като го обработят техниците от лабораторията по акустика…
— Да, да, не е изключено да…
— Налага се да изискаме тази касета.
Докато Моли набираше номера по телефона, Рейчъл пристъпи към нея и леко я стисна за лакътя.
— Няма ли да узная какво толкова е станало? — тихо помоли тя. — Мисля, че след като рискувах живота си, заслужавам да чуя истината.
Моли долови напрежението в погледа на Рейчъл и разбра, че трябва да отстъпи пред молбата й. Такива поверителни сведения не трябваше да стават достояние на младши офицери като Рейчъл Колинс, но вече нищо не можеше да се промени — Рейчъл вече знаеше твърде много.
— Добре. Но това, което сега ще чуеш от мен, не бива да излиза от този кабинет. Ясно ли е?
— Това заповед ли е?
— Много лесно мога да го оформя като заповед! — В гласа на Моли внезапно прозвуча стоманена нотка.
— Не, не е нужна заповед, само ми кажи.
Моли се огледа безпомощно. В гърдите й се надигаше гняв срещу Рейчъл, защото я принуждаваше да сподели с нея тайната, която никой друг не биваше да знае. Но в същото време разбираше, че Рейчъл всъщност няма вина. Когато са й възложили да вземе участие в операцията срещу сержант Дън, майор Моли Смит не е била в сградата и Рейчъл не е могла да се посъветва с нея. Просто се беше случило така, че името на Рейчъл Колинс е било следващото в списъка на свободните служители. Явно се беше намесила сляпата воля на Съдбата.
— Смъртта на Норт не беше причинена от злополука. — В първия миг Моли не позна собствения си глас, толкова беше променен от вълнението. — Той е бил убит. Разполагам с двама информатори, които могат да предоставят необорими доказателства срещу организатора на заговора срещу генерала.
Рейчъл се вцепени. Катастрофата със самолета на генерал Грифин Норт беше потресла целия армейски състав — от Съвета на началник-щабовете до простите редници. През изминалите седмици нищо друго не се коментираше така оживено, както разследването на инцидента, поверено на специално сформирания отряд от военното контраразузнаване, изпратен от Форт Рукър, Алабама. Но дори тези опитни специалисти не успяха да открият нищо съществено. А пък сенатската комисия начело със съдията Естърхаус…
— За какви доказателства говориш? — тихо запита Рейчъл. — Нима твоите информатори са знаели, че самолетът на Норт ще бъде взривен?