Разплата
- Автор: Шелби Филип
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
— Дори след попадението на снайпериста, сержант Дън не падна на пода — добави Рейчъл. — Тогава вдигнах пистолета и го застрелях от упор.
— Тогава излиза, че твоят изстрел е бил решаващият.
— Точно така.
— Но дори и след него Дън не е издъхнал веднага?
— Да, въпреки че вече береше душа.
Моли посегна към листата с рапорта на Рейчъл Колинс, получен сутринта по факса. Рейчъл веднага позна почерка си.
— Капитан Бърнс е много ядосан от лекомисленото ти втурване в онзи склад. Но все пак не посмя да докладва по-нагоре, преди да узнае решението ми. Вярно ли е, че си го заплашила с думите, че ще покажеш в щаба видеозапис от операцията в склада?
— През цялото времетраене на операцията беше включена ТВ камера „Стедикем“, от онзи модел, който е пригоден специално за нощни снимки. Невъзможно е операторът да не е уловил сцената с жената на сержант Дън. При толкова мощен телеобектив на кадрите ще се види много ясно как я малтретира.
— И това те извади от равновесие? Така ли?
Рейчъл долови във въпроса й признак на скрито одобрение.
— Да.
— И то до такава степен, че си пренебрегнала всички правила на отрядите за бързо реагиране относно насилствено проникване в опасни обекти. Хвърлила си се към прозореца, без да се съобразяваш със заповедта на капитан Бърнс. Той не ти е пряк началник, но тогава, в онзи склад, не е имало по-висш офицер от него. Необмислено си изложила на опасност целия отряд.
— Ако някой е бил изложен на опасност, това бяха аз! — ядосано възрази Рейчъл.
— Именно това мнение поддържа и капитан Бърнс. Но с това историята не приключва, Рейчъл. Бърнс има право да негодува, загдето си изложила подчинените му на ненужен риск. На всичкото отгоре си дала възможност на сержант Дън да разбере, че е попаднал в засада. И така, противно на очакванията, момчетата от Отряда за бързо реагиране са се оказали изложени на ожесточен обстрел.
Рейчъл усети как гърбът й се схваща от напрежение.
— Как така „противно на очакванията“? Ако колегите от Балтимор притежаваха поне капка разум, редно би било да се досетят как ще реагира един изненадан войник, заобиколен от заредени автомати. — Тя замълча, преди да прибегне до решителния довод: — Там имаше и едно дете, Моли…
— Да, знам. Но ако аз ръководех операцията и ти действаше по този начин, още на следващата сутрин щеше да се разделиш с пагоните! Този път ти се размина, военен следовател Рейчъл Колинс. И ти, и останалите сте имали късмет, щом сте оцелели в онази канонада. Но най-доброто в тази история е фактът, че жената и детето са невредими. Не ти ли хрумна, Колинс, че Дън може да насочи оръжието срещу тях, да ги използва като заложници?
— Ами… — въздъхна Рейчъл и сведе глава.
— Не е зле да запомниш този урок.
Моли събра листата от рапорта.
— Този рапорт трябва да се вкара в компютъра. — Погледна към Рейчъл. — Да не си пропуснала нещо съществено? Например… нещо, което си скрила, заради опасенията, че ще стане достояние не само на мен, но и на капитан Бърнс?
„Може би… Може би сега е моментът да й го кажа.“
— Да, майор Смит.
Рейчъл взе листата. Опита се да отклони погледа си от веждите на Моли, въпросително извити в израз на безмълвно окуражаване.
— Миг преди да издъхне, сержант Дън сподели нещо с мен. Нещо… озадачаващо. Държах главата му в ръце. Не споменах за това предсмъртно признание, защото не бях сигурна какво се крие зад думите му. Пък и защо трябваше да занимавам капитан Бърнс с нещо, което не е негова работа?
— И какво каза той, преди да умре? — предпазливо попита Моли.
— Дън ме нарече „сестричке“. Каза ми още, че умирал щастлив, защото помогнал да пукне онази „чернилка“… Става дума за генерал Грифин Норт… — Рейчъл се запъна. Изглежда куражът не й достигна. — Дън беше ударен зле, много зле. Вероятно е изпаднал в делириум. Но да говори така по повод смъртта на генерал Норт? Това просто не мога да си го обясня.
— Разкажи ми го още веднъж. Дума по дума — тихо изрече Моли, вцепенена на стола си.
Рейчъл побърза да изпълни молбата й. Лицето на Моли внезапно бе пребледняло като платно. В един миг тя така се изплаши за нея, че прекъсна разказа си и попита:
— За бога, какво става с теб?