В пропастта

— Депресирана ли? Какви са тези приказки за депресия? Никога през живота си не съм била депресирана. Кой твърди, че съм била в такова състояние? — Крещях всичко това на Форд, но той естествено не го чу.

— Трябва да разбера защо си излетяла с поршето над скалата, Джили. Трудно ми е да повярвам, че е била депресирана. Не те помня да си унивала, дори като тийнейджърка, когато Лестър Харви те заряза заради Сюзън — приятелката ти с големите гърди. Помня, че само тръсна глава, заяви, че е безмозъчно лайно, и продължи напред. Но нещата се променят. Не сме се виждали често през последните пет години. През това време ти беше с Пол. По дяволите, Джили, какво стана с теб?

Форд бе опрял чело на ръката ми. Усещах дъха му върху кожата си. Не съм депресирана, исках да го уверя аз. Интересуваше се какво се е случило с мен, затова му казах:

— Чуй ме, Форд. Обичаш ли секса? Лично аз не го харесвах особено, но после се случи нещо. Нещо великолепно.

Запитах се дали устните ми се извиват в усмивка. Едва ли. Долових тихото равномерно дишане на Форд. Той спеше. Защо заспа? После се сетих, че май нещо е пострадал. Дали е бил сериозно ранен? Май имаше нещо такова.

Ще ми се да можех да прокарам пръсти през косата му. Форд има чудесна коса: тъмна и доста по-дълга, отколкото харесват във ФБР. Но най-много харесвам очите му. Тъмносини, точно като мамините. Поне ми се струваше, че са като нейните. Беше мъртва от толкова отдавна. Да, очите му са дълбоки, меки и от време на време прекалено напрегнати. Сетих се, че чух за връзката му с някоя си Долорес от Вашингтон. Всеки път, когато си мислех за нея, си представях испанка, танцуваща фламенко. Питах се дали й е допадал сексът с Форд.