Светът е пълен с чудеса

Меган се засмя.

— Това означава „Пиян Паднал по Лице“

Той смръщи вежди.

— Така ли?

Тя кимна и започна да го въвежда в кодовия език на студентите по медицина. Надвикваше се с лошата музика, а той я слушаше, навел красивата си глава към нея, докато му разказваше за такса кремиране (парите, плащани на лекарите за подписване на разрешителното за кремиране), код червено (кръв), СИД (странно изглеждащи деца), КМ (красиви майки) и най-великата диагноза СБЗ — само Бог знае, — шегаджийския жаргон, който ги предпазваше от кошмара на професията им.

— Но все пак трябва ум, за да станеш лекар — настояваше той.

Колко чистосърдечно и честно мнение, помисли си тя. За разлика от познатите й, които не можеха да си отворят устата, без да изрекат някоя цинична шегичка. Тя се вгледа в него — сякаш чак сега го виждаше.

— Ти какво работиш?

— Преподавам. — Последното нещо, което беше очаквала да чуе. — Уча хората да се гмуркат. Сещаш се — леководолазно гмуркане.

Тя описа кръг с чашата си.

— Не и тук.

Неговата широка бяла усмивка. Меган харесваше тази усмивка.

— На по-слънчеви места. Гмуркала ли си се някога?

— Не, но имам свидетелство, че съм преплувала една дължина с пижама. Не е точно същото, а?

Той се засмя.

— Все е някакво начало.

Харесваше я. Личеше си. Често й се случваше. Тя знаеше, че не е красива колкото Джесика с нейната кукленска красота, нито беше висока колкото Кат с нейните издължени и грациозни крайници на танцьорка, но мъжете харесваха Меган. Харесваха женствените й форми и лицето, което поради някаква генетична грешка изглеждаше по-младо от възрастта й. Този контраст им допадаше. „Лице на момиченце и тяло на жена“ — възбудено казваше Уил и веднага се насочваше към гърдите на Меган.

Тя се усмихна на Кърк и той й оказа честта да се изчерви. Този род общуване й бе приятно след продължителната връзка с Уил, когато трябваше да внимава да не изпраща погрешно разбрани сигнали. Тази вечер можеше да изпраща каквито си иска сигнали.

Тогава изведнъж зазвуча песен, която познаваше и обичаше — онази, в която Едуин Колинс пее „Досега не съм срещал момиче като теб“.

— Това може да бъде нашата песен — каза Кърк, усмихвайки се глуповато.

Обикновено подобен недодялан опит за флиртуване би я отблъснал на момента. Но тя остави репликата да премине покрай ушите й, защото го харесваше. Дори много, точно в този момент. Той не беше част от нейния свят и това я устройваше. Готова бе да се откъсне от него.

Освен това имаше нещо в позабравеното усещане, след като години наред си бил нечие гадже — онази близост в погледа на човек, когото още не познаваш, — и изведнъж изражението му стана неустоимо, главите им се наклониха леко и накрая се целунаха.

Той целуваше добре, което беше още един плюс. Напористо, но без да се опитва да оближе сливиците. Наистина много умел в целуването, помисли се Меган — точният баланс между даване и получаване. Това също й харесваше. Ала най-много й харесваше мисълта, че вероятно той би могъл да изчука всяко момиче от партито, но избра нея.