Светът е пълен с чудеса

Нямаше вид на майстор по бойни изкуства — любезен, затворен, не се перчеше. Когато празненството бързо се изроди в типичните гуляи на студентите по медицина, пълно с нафиркани сестри и млади доктори, надрусали се с половин хапче екстази, Рори обясни на Кат как е започнал с бойните изкуства.

— В училище ме тормозеха. Яките момчета не ме понасяха по някаква причина. Вечно ме бутаха и сръгваха. Един ден прекалиха. Получих сътресение, имах счупени ребра, лоша картинка.

— И ти реши да започнеш да тренираш — как се казваше? — кунг-фу?

— Карате. Вадо-рю карате. И ми хареса. Освен това ми се отдаваше. Скоро никой вече не ме тормозеше.

— Наби ли хулиганите?

Той направи гримаса, сбърчи нос и тя осъзна, че харесва този мъж.

— Нещата не стоят точно така.

Трийсет години по-късно човек все още можеше да зърне у него някогашното тихо малтретирано дете. Въпреки работата си, безбройните дни, прекарани в обучаване на хората как да удрят, ритат и да парират удари, той излъчваше неподправена деликатност. Силен, но нежен мъж. Мъж, от когото една жена би искала да има деца, ако е жена с майчински инстинкт.

Каквато Кат със сигурност не беше.

Тялото на Рори беше тренирано и калено от безкрайните тренировки по карате, но нямаше как да се скрие предпазливостта на разведен четирийсетгодишен мъж. Беше преживял цялата история с щастливото семейство и не се бе получило, затова не гореше от желание да я повтори. Това устройваше Кат.

Рори беше по-възрастен от нея с повече от десет години и живееше в другия край на града в „Нотинг Хил“. Синът му обикновено идваше при баща си всеки път, когато се скараше с майка си и втория си баща.

След развода Рори беше излизал с много жени, чиито биологични часовници отброяваха последните часове — трийсетгодишни жени, които още не бяха срещнали подходящия мъж; жени, наближаващи четирийсетте, които бяха срещнали подходящия само докато установят, че той е бил подходящият негодник. Дойде му в повече. Последното нещо, което един мъж искаше да чуе на третата среща, беше колко много жената иска съпруг и дете. Това би прогонило всеки мъж. Особено разведен мъж. След всичко преживяно Кат дойде като сладко облекчение.

Тя не търсеше в него съпруг, нито баща. Харесваше живота си и нямаше нужда някакъв застаряващ принц да го променя. Ако връзката им тръгнеше към задънена улица, така да е. Защото и двамата бяха щастливи на мястото, където беше сега.

Ситуацията беше идеална, защото Рори не можеше да дари с бебе никоя жена. Кат научи всичко месец след партито на Меган в нощта, когато спаха заедно за първи път.

— Кат, ще си сложа презерватив, ако държиш. Макар да няма нужда.

Тя втренчи недоверчиво поглед в него от другата страна на леглото, чудейки се на какво се бе натъкнала този път.