Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Уилър бързо отвори кафявия мерцедес. Изкърти хромираната ключалка с джобното си ножче, провря пръсти в дупката и отвори вратата. Бръкна под таблото, извади жичките на стартера и ги допря една до друга. Двигателят изръмжа и тихо забръмча. Лудориите с кражби на коли бяха едно от светските умения на Уилър.
— Точка — отчетливо и властно прозвуча гласът на брат му.
Сърцето на Уилър подскочи в гърлото. Той се обърна и погледна към задната седалка, но там нямаше никого.
— Нов ред, Анджи — продължи гласът.
Разнасяше се от тонколоните. На касетата в радиокасетофона на таблото беше записана диктовка.
Уилър се поуспокои.
Няма да прекъсваме връзките си в имиграционната служба и Джон ще продължи да обработва сметките. Но трябва да предупредя нашия приятел в Хонконг да не увеличава потока и в трите направления. С тази скорост сигурно ще предизвика политически скандали в най-висшите етажи на американското правителство. Точка. Нов ред, Анджи. И накрая, съжалявам, но искам да те информирам, че от тази дата преустановявам участието си. Точка. Обясних гореспоменатите аргументи на Бялото ветрило тук, но не бях удостоен с внимание. Нямам друг избор, освен да се оттегля. Нов ред, Анджи. Желая ти късмет и се надявам, че всичко ще бъде успешно и онова, за което работихме, ще се случи в средата на 1998 година. Моля те, не се опитвай да се свързваш с мен, защото решението ми е окончателно. Напиши обичайните заключителни думи, Анджи, и незабавно го изпрати. После изтрий записа и скъсай листа.
Записът свърши.
Тишина.
Гласът на брат му потресе Уилър. Той изпита желание веднага да се махне оттам.
Паркира правилно колата, сложи хромираната ключалка на мястото й и заключи наскоро осиротелия мерцедес.
Когато се върна в кантората, към него се приближи управителят, човек с продълговато като на ястреб и вечно намръщено лице.
— Много ще ни помогнете, ако разберете какво е станало със секретарката на брат ви. Прескот се доверяваше само на нея и откровено казано, тя трябва да дойде тук и да оправи бъркотията. Има ангажименти, за които знае само Анджи. Срокове за плащания, дати за явяване в съда… Знам, че моментът е ужасен, но някои неща не търпят отлагане.
— Аз… Не знам как бих могъл да помогна — каза Уилър.
Желанието му да се махне оттам се засили. Фактът, че в деня на смъртта на Прескот се намираше в кантората, където брат му бе направил кариера, му действаше потискащо. Сякаш духът на Прескот още витаеше там. Гласът от магнетофонната лента само изостри това усещане.
— Много ще ви бъда благодарен, ако проверите какво става с Анджи — настоя управителят. — Бих отишъл сам, но в момента се опитвам да се оправя с пет-шест задачи. Тази история наистина ни обърка.
Уилър искаше да се махне от кантората и в същото време да може да каже на майка си, че е помогнал, затова с нежелание прие задачата. Анджи Уонг живееше в Торанс, Калифорния.
„Къде е Торанс, по дяволите?“
Домът й се намираше на юг от летището. Къщите бяха малки и дървени и повечето имаха добре поддържани градини. Анджи Уонг живееше на Кларксън Роуд 2467.
Уилър спря и видя червена тойота в алеята пред къщата. Слезе, прекоси моравата и натисна звънеца. Камбанките бяха също като в дома на баба му в Болдуин Парк. Смътно си спомняше как стои на портата й като дете, може би едва на три години, и натиска звънеца на голямата бяла къща в испански стил, после се крие, всеки път, когато някой отвори, докато накрая дядо му застане на прага и започне да го моли да престане. Какъв шегаджия беше! Уилър побъркваше семейството си още преди да може да седи на гърнето.
Никой не отвори външната врата, затова той заобиколи къщата и се приближи до задния вход. Там откри още едно странно нещо. Ключалката беше разбита и вратата открехната.
Той я бутна и влезе в малка кухня. Веднага разбра, че къщата е претърсвана. Бавно обиколи всички стаи и видя, че навсякъде е разхвърляно. Извика Анджи, но никой не му отговори. Последната врата, която съзря, водеше към мазето. Той запали лампата и предпазливо тръгна надолу по дървените стъпала.
Мазето беше превърнато в гимнастически салон с огледала на стените.
Образът на Анджи Уонг се отразяваше в повечето от тях.
Тялото й бе завързано на гимнастическата пейка. Голо и кървящо. По тялото й имаше стотици порезни рани. Жената беше жестоко обезобразена. Плътта й беше разрязана и се бе свила. Раните се бяха сбръчкали и сълзяха. Лицето й беше лъскаво и червено. Очите бяха отворени, а разсечената уста — застинала в безмълвен писък. Езикът сякаш не беше в устата. На корема й имаше снимка на млад китаец.