Да яхнеш Змията

4.

Лудница

Отношението на Уилър към брат му беше сложно и противоречиво. Подозираше, че никога няма да се изясни. На първо място беше любовта. Той наистина обичаше по-малкия си брат. Обичаше го заради онова, което Прескот беше. Докато Уилър се напиваше, той ставаше богат и известен. Това беше достойно за възхищение. Баща им бе искал и двамата да бъдат такива и Прескот бе оправдал надеждите му. Уилър бе избрал собствен път, който напоследък описваше все по-тесни кръгове около клуб „Уестридж“. И все пак той имаше известна подготовка. Лекциите, които баща му изнасяше, се бяха запечатали като злокачествен тумор в главата му. И сега сякаш чу предупреждението му: „Уилър, губиш ценно време. Животът ти е безсмислен“.

Прескот бе постигнал всичко, което се очакваше от него, и Уилър му се възхищаваше, че бе поел по трудния път.

Но монетата имаше и обратна страна. Прескот беше шибаният принц, семейният галеник. Изключителният му успех правеше провала на Уилър още по-голям и очебиен. И заради това бе започнал да мрази брат си. А сега Прескот беше мъртъв. Сърцето му бе спряло като износен автомобилен двигател. Най-сетне Уилър бе излязъл на преден план. Той беше жив, а Прескот — не. „Е, сега кой е по-добре, приятелю?“

Изпитваше смесица от тъга и вина. После си спомни пиянския разговор преди година в бара на клуба. Гледаше в замъглените от рома очи на Стоктън Танкъри, известен сред членовете като Танка. Алкохолът го беше съсипал и двигателят с харвардското му образование бръмчеше задавено и лениво. Приличаше на кекс със сини боровинки, пръснал се във фурната.

— Онази Сюзан Пийзър, да й го начукам… Помниш ли Сюзи? — Той говореше за съпругата с атлетична фигура на един от по-младите членове на клуба. — Мозъчен тумор. Ще пукне след по-малко от година.

Уилър кимна, но не знаеше как да възприеме тази неочаквана новина.

— Да, тя ще отиде там, при Полковника — продължи Танка. — Той е мъртъв, кучият му син. Сега провежда военни учения с Исус.

— Точно така — съгласи се събеседникът му.

Искаше му се да не долавя алкохолния дъх на Танка. Полковник Уорън Уестуотър бе катастрофирал, докато се прибирал от коневъдната си ферма в Санта Барбара. Съпругата му Сиси също бе загинала с него.

— Ами Кип Лънсфорд? Какво ще кажеш? Умря под душа. Можеш ли да повярваш? На трийсет и девет години. Шеф и собственик на компания за товарни превози. Подхлъзва се, докато се навежда да вземе сапуна, удря главата си в ръба на ваната и… бум! Адиос, духачо.

Дори в пиянския си унес, докато гледаше призрака на своето бъдеще, Уилър разбираше какво му говори Танка. „Може и да съм пиян и да приличам на сто и десет килограмово лайно, но съм по-добре от всички онези преуспели задници, които сега лежат в ковчезите.“