Прилепът

След още едно повторение на възгласа мачът приключи. Получил три удара по носа, Джони развя бялото знаме.

— Ирландците вече не са онова, което бяха — въздъхна Ендрю.

Вече открито се приемаха залози за следващия мач. Хората се тълпяха около двама мъже с високи, широкополи кожени шапки, очевидно букмейкъри. Всички дружно се надвикваха, докато специалните, нови-новенички австралийски долари се предаваха от ръка на ръка. Светкавично се осъществяваха устни споразумения, без да се пише или отбелязва каквото и да било. Леко кимване от букмейкъра потвърждаваше, че залогът е приет.

Ендрю промърмори нещо неразбрано под носа си и подвикна три-четири думи, които Хари не чу.

— Какво направи?

— Заложих сто долара, че представителят на отбора на Чийвър ще нокаутира съперника си преди края на втория рунд.

— Едва ли някой в цялата тази олелия те е чул.

Ендрю се засмя многозначително. Очевидно се чувстваше много комфортно в ролята на наставник.

— Не забеляза ли как букмейкърът повдигна едната си вежда? Нарича се способност за разпределение на вниманието. Отчасти е генетично заложено, отчасти се придобива. Да съумяваш да слушаш няколко неща едновременно, да се абстрахираш от околния шум и да отсяваш същественото в момента. Опитвал ли си, Хари? В много ситуации е много полезна способност.

Високоговорителите изпращяха и Тери обяви по микрофона състезателите: Робин Тууомба, по прякор Мърито, от отбора на Чийвър и Боби Пейн Лобито — местен боксьор, който нахлу на ринга, прескачайки въжетата с рев. Съблече си тениската и оголи косматия си мощен гръден кош и напращелите си мускули. Облечена в бяло жена заподскача до ринга, Боби ѝ изпрати въздушна целувка, преди секундантите да му нахлузят ръкавиците. Тууомба се промуши под въжетата и в залата се разнесе жужене. Беше чернокож, извънредно красив исполин.

— Защо Мъри? — попита Хари.

— Абориген от Куинсленд.

Агитката на Джони се оживи, когато откри, че със същия успех може да скандира „Боби“. Гонгът прозвуча и двамата боксьори пристъпиха един към друг. Белият беше по-едър и стърчеше почти с една глава над тъмнокожия си противник, но дори за неопитно око личеше, че му липсва пъргавината на Мърито.

Боби атакува и се прицели мощно в Тууомба, ала той успя да му се изплъзне. Публиката в залата простена, а жената в бяло изригна във въодушевени възгласи. Боби замахна няколко пъти във въздуха, но ударите му не улучиха. После Тууомба атакува и нанесе предпазливо, пробно кроше в лицето на Лобито. Боби отстъпи две крачки с вид, сякаш е изчерпил физическите си ресурси за тази вечер.

— Защо не заложих двеста! — ядосваше се Ендрю.

Тууомба обикаляше около Боби, атакува го още няколко пъти, като продължаваше да се движи със същата пъргавина, когато Боби посягаше да го удари с мечешките си лапи. Боби се задъхваше и ревеше от безсилие, защото Тууомба все не се оказваше там, където е бил преди миг. Публиката започна да подсвирква. Тууомба размаха ръка сякаш за поздрав, но тя се заби в корема на Боби. Той се преви и остана сгънат надве в ъгъла на ринга. Тууомба отстъпи две крачки назад с притеснен вид.