Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
— Защо, за бога, не провери предварително дали изнасилената жена е била руса?
— Нещо съм се заблудил. В Норвегия не се ли случва компютърните екрани да дадат дефект?
— По дяволите, Ендрю, не можем да си позволим да пилеем време в проверка на неподплатени предположения.
— Не бързаме заникъде. Ще ти предложа нещо, което ще ти оправи настроението — неочаквано Ендрю свърна надясно.
— Къде отиваме?
— На австралийско селскостопанско изложение. Автентично изживяване.
— Селскостопанско изложение? Довечера имам уговорка.
— Охо? С шведката ли? Спокойно, тук няма да се бавим. Впрочем, предполагам, си наясно с последствията, ако представител на обвинението — какъвто си в момента — влезе в интимни отношения с потенциална свидетелка.
— Вечерята ще бъде делова. Ще обсъждаме въпроси, важни от следствена гледна точка.
— Не се съмнявам.
Изложбената площ се намираше върху обширна, открита равнина. В близост имаше само няколко фабрични цеха и гаражи. Когато Ендрю зави пред голяма шатра, над земята още се стелеше гъстият дим от финалната жега на състезанието с трактори. Навсякъде кипеше трескава активност, от щандовете се носеха викове и възгласи, всички държаха халби с бира и се усмихваха.
— Празненство и търговия в едно — обобщи Ендрю. — Едва ли имате подобно нещо в Норвегия.
— Имаме и се нарича мартнад.
— Мар… — започна Ендрю.
— Няма значение.
До шатрата бяха разпънати огромни плакати. „Боксовият тим на Джим Чийвър“ — пишеше с големи червени букви. Отдолу стоеше снимка на десетимата боксьори, които явно съставляваха отбора. Присъстваха и съществени сведения като имена, възраст, месторождение и тегло на състезателите. Най-отдолу плакатът оповестяваше „Предизвикателството с главно П. Готови ли сте?“.
В ринга първият боксьор вече загряваше. Хлъзгавият му халат се ветрееше, докато той размахваше юмруци срещу въображаем противник под бледата светлина, нахлуваща от покрива на шатрата. На ринга излезе възрастен затлъстял мъж в протрит смокинг. Появата му предизвика бурни ликувания. Хората несъмнено го познаваха, защото започнаха да скандират името му:
— Те-ри, Те-ри!
С повелителен жест Тери пресече олелията и хвана висящия от тавана микрофон:
— Дами и господа, кой ще поеме хвърлената ръкавица?
Множеството отново избухна в гръмки възгласи. Последва дълга, високопарна реч, ритуална възхвала на „благородния акт на самозащита“, на честта и славата и бичуване на закостенелите нагласи на властите към бокса. Конферансието ги порица с красноречие, на което би завидял и фанатичен проповедник. Тери увенча речта си с повторение на въпроса „Кой ще поеме хвърлената ръкавица?“.
Във въздуха се вдигнаха няколко ръце и Тери прикани желаещите да се приближат. Те се подредиха на опашка до маса, където явно им поднасяха документи за подпис.
— Какво става? — попита Хари.
— Тези млади мъже от околността ще се пробват да победят някой от боксьорите на Джим Чийвър. При успех ги очаква голяма награда и — още по-важното — уважение и прослава. В момента декларират писмено, че не страдат от хронични заболявания и са запознати с правилата: организаторите не носят отговорност за евентуална промяна в здравословното им състояние — обясни Ендрю.
— Майчице! Това законно ли е?
— Е, законно… През 1971 година издадоха законова забрана и организаторите се принудиха да променят формата за провеждането на двубоите. Но тази развлекателна традиция има дългогодишни корени. Всъщност носи името на Джими Чийвър. Той предвождал отбор по бокс, който обикалял цялата страна и участвал в турнири и състезания след Втората световна война. Чийвър се сдобил със статута на легенда. Отборът му включвал различни националности: китайци, италианци, гърци, аборигени. Доброволците от публиката имали правото сами да избират противника си. Например ако си антисемит, можеш да поискаш да се боксираш срещу евреин. Макар че вероятността той да те смаже е огромна.
Хари се засмя под мустак.
— Това не подклажда ли расистки настроения сред населението?
Ендрю се почеса по брадичката.