Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
„Сидни Морнинг Херълд“, 4 юли 1946 г.
Три седмици до отплаването
Скъпи Иън,
Никога няма да познаеш - отплавам! Знам, че няма да повярваш, тъй като самата аз едва го вярвам, но е истина. Татко си поприказва с един от старите си приятели в Червения кръст, който има приятели на високо ниво в Кралския флот, и много скоро получих заповед, в която се казва, че имам място на борда на следващия кораб, който отплава, макар, строго погледнато, моят случай да не е с висок приоритет.
Наложи се да кажа на останалите булки в града, че отивам в Пърт да се видя с баба си, за да не предизвикаме бунт, но вече съм тук, настанена в хотел ,, Уентуърт “ в Сидни, и очаквам да се кача на кораба преди тях.
Скъпи, нямам търпение да те видя. Толкова ужасно ми липсваш. Мама казва, че когато се настаним в новия си дом, тя и татко ще пристигнат веднага. Планират да използват новата услуга на „Кантас “, наречена,, кенгуру “ — знаеш ли, че може да се стигне до Лондон само за шейсет и три часа полет с „Ланкастър“? Помоли ме да поискам от теб адреса на майка ти, за да може да изпрати и останалите ми неща, щом пристигна в Англия. Сигурна съм, че ще се успокоят напълно, след като се видят с родителите ти. Явно ги измъчва мисълта, че може да се озова в някоя селска хижа насред английско поле.
Е, както и да е, скъпи, захванала съм се да упражнявам подписа си и се мъча да запомня, че трябва да отговарям на обръщението „ госпожо ", а и все още свиквам с гледката на брачната халка на пръста ми. Толкова е жалко, че нямахме истински меден месец, но наистина е без значение къде ще се случи, стига да бъда с теб. Сега ще свършвам, тъй като ще прекарам следобеда в Клуба на американските съпруги в Улумулу, за да науча какво ми е нужно за пътуването. На американските съпруги им обясняват какво ли не, за разлика от нас, горките британски съпруги. (Не е ли страхотно, че го казвам?)Признавам си, че ако се наложи още веднъж да чуя да пеят ,, Когато момче от Алабама срещне момиче от Гъндаги ", мисля, че ще ми поникнат криле и сама ще литна. Бъди внимателен, любими, и пиши, щом намериш свободна минутка.
Твоя, Ейвис