Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Не искам ти или момчетата да си помислите... че се опитвам да заема мястото на майка ви.
- О, никой няма да си помисли такова нещо.
И двете жени се замислиха над онова, което най-сетне бе изречено на глас.
- Може някои хора да... изтълкуват нещата погрешно. Хората в града и околията. - Лети неволно приглади косата си.
- Да, може - съгласи се Маргарет с напълно сериозно изражение.
- Но пък аз и бездруго не ходя на работа или нещо подобно. Нали вече затвориха фабриката за муниции. А и семейството трябва да е на първо място.
- Определено е така.
- Имам предвид, че момчетата се нуждаят от женска грижа. Особено Даниъл. Той е на такава възраст... А и със сигурност не върша нищо нередно. Нищо... нали разбираш...
Може би Маргарет бе забелязала лекото изчервяване по лицето на леля си, но не каза нищо. Ако имаше нещо в изражението на леля й, в новото червило, което да накара Маргарет да изпитва смесени чувства относно уговорката им, то тя положи усилия да ги заглуши. Ако цената на свободата й от угризения бе заемането на мястото на майка й в семейството, то тя щеше да се постарае да види само ползите.
Ъгловатото лице на Лети сега грееше в усмивка.
- В такъв случай, скъпа, щом това ще ти помогне, ще се грижа добре за тях - каза тя. - Както и за Моди. Ще се грижа добре за нея. Няма да се тревожиш за нищо.
- О, за нея не се тревожа. - Маргарет се надигна с усилие. - Сега ще...
- Да, ще се постарая всички да са добре - продължаваше Лети. Явно вълнението я правеше словоохотлива. - Ако това ще те накара да се чувстваш поне малко по-спокойна, скъпа Меги, ще направя каквото мога. Да, няма защо да се притесняваш за каквото и да било. - Във внезапен прилив ни енергия тя изстиска водата от последната риза на ръка и я метна в коша с прането, готова за следваща порция.
Избърса едрите си кокалести ръце в престилката.
- Така. Сега. Какво ще кажеш да направя по чаша чай, а? Ти напиши писмото до флота, за да им кажеш, че приемаш, и всичко ще бъде уредено. Нали не искаш да изпуснеш мястото си на кораба? Както онази нещастна жена.
Маргарет се постара усмивката й да е по-ведра, отколкото се чувстваше. В статията в списание „Блясък“ се казваше, че може никога повече да не ги види. Че трябва да е готова на това.
- Виж какво, Меги ще прегледам дрехите ти в чекмеджетата горе. Ще видя дали няма нещо, което бих могла да ти закърпя. Знам, че не си особено сръчна с иглата, а нали искаме да изглеждаш като кукличка, когато отново видиш Джо.
В списанието посочваха още, че не бива да ги виниш. Да се постараеш никога да не обвиняваш съпруга си, задето те е отделил от семейството ти. Леля й вече мъкнеше коша към другия край на помещението със същата собственическа увереност, както някога майка й.
Маргарет затвори очи и вдиша дълбоко, докато гласът на Лети отекваше в пералното помещение.
- Ще позакърпя и някои от ризите на баща ти, междувременно. Нямаше как да не забележа, скъпа, че изглеждат малко опърпани, а не бих искала никой да каже, че аз не...
Хвърли крадешком поглед към Маргарет. - Ще се погрижа всичко да е в идеална форма тук. О, да. Няма нужда да се притесняваш за нищичко.
Маргарет не искаше да си мисли, че ги оставя самички. По-добре така, отколкото с някоя непозната.
- Меги?
- Хм?
- Мислиш ли... смяташ ли, че баща ти ще има нещо против? Имам предвид, за мен? - Внезапно по лицето на Лети се изписа тревога и въпреки че бе на четиридесет и пет години, изглеждаше ранима като млада булка.
След това, в безброй нощи, когато се връщаше назад към този момент, Маргарет не можеше да каже със сигурност какво я бе накарало да го каже. Не беше зъл човек. В крайна сметка не искаше нито Лети, нито баща й да бъдат самотни.
- Мисля, че ще бъде доволен - каза тя, пресягайки се надолу да погали кучето. - Много е привързан към теб, Лети, както и момчетата. - Сведе очи и се прокашля, докато разглеждаше треската в ръката си. - Често споменава, че гледа на теб като на... един вид сестра. Като човек, който може да му говори за мама, който помни каква беше тя... А и разбира се, след като ще им переш ризите, ще заслужиш вечната им признателност. - Беше й невъзможно да вдигне поглед, но усещаше внезапната неподвижност на полите на Лети, на слабите й, но здрави крака, докато стоеше само на няколко стъпки от нея. Ръцете й, обичайно заети с нещо, сега висяха вяло, отпуснати до престилката й.
- Да - каза накрая Лети. - Разбира се. - Гласът й бе леко задавен. - Ами. Както казах. Аз... ще ида да приготвя по чаша чай.
ВТОРА ГЛАВА
Двете мъжки кенгура - само на дванайсет месеца извън торбата, - които скоро ще отлетят зa Лондон... ще изядат по пет килограма и половина сено по време на пътуването. От „Кантас Емпайър Еъруейс“ вчера заявиха, че кенгурата ще прекарат във въздуха само шейсет и три часа.