Наричайте ме Скарлет
- Автор: Панколь Катрин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-188-5
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Наричайте ме Скарлет». Краткое содержание книги:
Откакто постъпи на работа при Виртел, основното й занимание беше да мисли за младия Пенсон. Защо ли не й се обаждаше?
Когато в пет сутринта излязоха от заведението, той я бе целунал по бузата с думите: „Ще си звъним, нали?“. Готвеше се да се отдалечи, когато тя извика подире му: „Но вие нямате номера ми!“. Той извади от джоба си писалка от чисто злато и записа телефона на Жюлиет на чековата си книжка. Но никакъв не се обаждаше. Човек не губи чековата си книжка, нали…
— Напечатахте ли на машина писмото ми до фирмата „Адер“ от Клермон-Феран?
Непременно трябва да се обадя на моя познат там, реши Едмон Виртел. В последно време го позанемарих. Да му купя самолетен билет до Париж, да го поканя на делови обяд с изискана компаньонка от момичетата на мадам Клод и току-виж съм завъртял бизнес в Клермон!
— Ами… не. Не още, ей сега сядам.
— Добре. Чакам да ми го донесете да го подпиша.
Той се завъртя, оставяйки на мокета следи от дебелите си подметки, и се отправи към кабинета си.
Странно момиче, никога не я виждам да работи, а писмата й са безупречни. Извади пура от калъфа, помириса я и я запали. Ще попитам Режина, да не се окаже все пак, че съм попаднал на някоя загубена патка… Защото в такъв случай не си заслужава да се захващам.
— И ще ви помоля да ме свържете с госпожица Вюрст.
Едмон Виртел познаваше добре Режина Вюрст. Видя я за пръв път в Рамбуйе, на едно барбекю парти в дома на приятеля си, депутата Аршамбо. Тя пристигна под ръка с някой си Преста, собственик на верига магазини за конфекция. Оттогава често я срещаше. Невинаги с Преста, но задължително на модни места, под ръка със състоятелни мъже. Завоеванията на Режина Вюрст й носеха единствено полза. Тя беше от момичетата, които ви оценяват по-точно от всякакви финансови отчети и борсови котировки, и да се покажеш под ръка с нея, беше атестат за добро финансово здраве.
Тъкмо това вдъхваше увереност на Едмон Виртел. „Виртел-Пробетон“ наброяваше 150 души персонал, притежаваше 321 бетоновози и бетонобъркачки и печалби за 1967 година, които караха да се пръскат от завист колегите от предприятията от бранша в района на Париж.
Беше изминал дълъг път, докато стигне до тези цифри. В началото нищо не предричаше подобно блестящо бъдеще на този син на нормандски месари.
Появи се на бял свят през една януарска нощ на 1926 година в градчето Лавал, за голямо разочарование на баща си. Още един син! Семейството имаше вече един: Жак, осемгодишен, който се радваше на скромните запаси бащина обич, притежавани от Роже Виртел. „Мога да им оставя в наследство единствено месарницата, а тя е една и няма как да се подели“, мърмореше Виртел-старши, докато сестрата от родилното се опитваше да му напъха новороденото в ръцете. Ако беше момиче, можеше да стои на касата и да прикотква клиентелата, а това второ момче…
С годините обаче, след като първородният му син си втълпи, че трябва да се изучи, и през месарницата се изредиха всички даскали, за да убедят татко Виртел да позволи на момчето да продължи в гимназията, а след това и в университета, той започна да си мисли, че в края на краищата малкият грозноват ревльо може да влезе в работа. Нямаше да учи и един ден щеше да поеме месарницата. Едмон Виртел беше тринайсетгодишен, когато избухна войната. Бе слаб ученик, но за сметка на това снабдяваше с прашки цялото училище. Това му позволяваше да купи два билета за кино, без да му се налага да иска от родителите си джобни пари, и да си открадне по някоя целувка по време на прегледа.
Войните прекрояват картата на света и преобръщат хорските съдби. Нито едно от намеренията на Виртел-старши не се осъществи. В края на 1943 година големият му син, който участваше в Съпротивата, бе застрелян в затвора във Френ. На следващата година — за зла участ и по ирония на съдбата — американска бомба разруши къщата, месарницата и сложи край на земния му път. Всички съседи скърбиха за него. Черната борса, която въртеше с помощта на малкия Едмон, много им помагаше през трудните военни години.
След освобождението от семейството бяха останали само Едмон и майка му. Без пукната пара. Госпожа Виртел се премести да живее при сестра си в Пюто, а Едмон бе оставен да се справя сам с живота.