Три сестри, три кралици

Приемам една чаша, а после съм принудена да се засмея, когато я виждам как отпива от своята и я оставя настрана.

— Значи още не го харесвате?

Тя поклаща глава и се засмива.

— Не мисля, че някога ще го харесам.

— Какво пиехте в Испания?

— О, имахме чиста вода — казва тя. — Имахме плодови сокове, и шербети, леки вина и лед от хранилищата.

— Лед? Вода?

Тя свива рамене, малък жест, който трябва да изрази желанието ѝ да забрави обилните наслади в нейния дом, дворецът Алхамбра.

— Всякакви неща — казва. — Те вече нямат значение.

— Бих предположила, че искате да се приберете у дома — казвам, повдигайки темата, за да се покоря на волята на баба си.

— Така ли? — пита тя, сякаш мнението ми я интересува. — Ще пожелаете ли да си отидете у дома и да напуснете родината на съпруга си, ако овдовеете?

Не съм мислила за това.

— Предполагам.

— Аз не. Сега Англия е моят дом. И съм вдовстваща принцеса на Уелс.

— Никога няма да бъдете кралица — казвам безцеремонно.

— Ще бъда, ако се омъжа за брат ви — казва тя.

— Значи няма да се омъжите за баща ми?

— Не. Що за идея!

И двете мълчим.

— Почитаемата ми баба мислеше, че такова е намерението ви — казвам неловко.

Тя ме поглежда косо, сякаш е готова да се засмее.

— Нима тя ви изпрати тук, за да ме спрете?

Не успявам да се сдържа и се изкикотвам.

— Не точно, но, нали разбирате…

— Да ме шпионирате — казва тя сговорчиво.

— Тя не може да понесе мисълта той да се ожени повторно — казвам. — Всъщност и аз не мога.

Тя обгръща раменете ми с ръка. Косата ѝ ухае на рози.

— Разбира се, че не — казва. — Нямам намерение, а майка ми никога не би го допуснала.

— Но родителите ви не настояват да си отидете у дома?

Тя се вглежда в огъня и аз мога да огледам изящния ѝ профил. Според мен би могла да се омъжи за когото си избере.

— Очаквам да уговорят плащанията на зестрата и да ме сгодят за Хари — казва тя.

— Но ако не го направят? — притискам я. — Ако почитаемата ми баба иска за Хари друга принцеса?

Тя се обръща и ме поглежда право в очите, красивото ѝ лице е открито за внимателния ми оглед.

— Маргарет, моля се това никога да не ви се случи. Да обичаш и изгубиш съпруг е ужасна скръб. Но единствената утеха, която имам, е че ще изпълня онова, което родителите ми изискват, което Артур искаше, и което сам Бог ми е предопределил. Ще бъда кралица на Англия. Наричаха ме „принцеса на Уелс“ още откакто бях невръстно момиченце в детската стая, научих го, както научих името си. Няма да променя името си сега.

Зашеметена съм от увереността ѝ.

— Аз също се надявам такова нещо никога да не ми се случи. Но ако ме сполети — не бих останала в Шотландия. Бих се прибрала у дома в Англия.

— Когато си принцеса, не можеш да правиш каквото искаш — казва тя простичко. — Трябва да се покоряваш на Бог, на краля и кралицата, на майка си и баща си. Вие не сте свободна, Маргарет. Не сте като дъщерята на някой орач. Вие вършите Божие дело, ще бъдете майка на крал, над вас са само ангелите, имате предопределение.