Чистота

Докато беше малка, мъглявите обяснения я задоволяваха, но когато Пип навърши единайсет, майка ѝ се видя принудена да отстъпи пред настойчивите ѝ въпроси и се съгласи да ѝ разкаже „цялата“ история. Едно време, рече тя, името ѝ било друго и живеела другаде, не в Калифорния, била омъжена, но съпругът ѝ – това го била разбрала чак след раждането на Пип – бил склонен към насилие. Биел я, само че бил хитър и ѝ причинявал болка, без да остави следи по тялото ѝ, а още повече я измъчвал психически. Тя била напълно под властта му и сигурно щяла да остане женена за него, докато не я убиел, ако не се страхувала за Пип, тъй като той ужасно се дразнел на плаченето ѝ като бебе. Опитала се да избяга с Пип, ала мъжът ѝ я проследил, оказал ѝ психически натиск и тя се върнала при него. Съпругът ѝ имал влиятелни приятели, тя нямало как да докаже, че е жертва на насилие, и знаела, че дори и да подаде молба за развод, ще оставят Пип при него. А това не можела да го допусне. Била се омъжила за опасен човек и била готова да си плати за грешката, ала за нищо на света нямало да изложи Пип на риск. И затова, една нощ, когато мъжът ѝ бил заминал някъде по работа, тя събрала нещата си в един куфар, качила се на автобуса и заедно с Пип отишла в приют за жени, жертви на насилие, в друг щат. Жените в приюта ѝ помогнали да се сдобие с нови документи и да извади фалшив акт за раждане на Пип. След това отново се преместила и в крайна сметка намерила убежище в планините над Санта Круз, където всеки може да е такъв, какъвто иска.

– Направих го, за да те защитя – каза тя на Пип. – И сега, след като ти разказах всичко, трябва сама да се пазиш и да не го споделяш с никого. Познавам баща ти. Знам колко се е ядосал, когато е разбрал, че съм решила да му се опълча и да те отведа. И знам също така, че ако някога разбере къде си, ще дойде и ще те прибере.

На единайсет Пип ѝ повярва на мига. Майка ѝ имаше дълъг тънък белег на челото, който си личеше ясно най-вече когато тя се изчерви, а цветът на леко раздалечените ѝ предни зъби беше малко по-различен от този на останалите. Пип беше убедена, че баща ѝ е ударил майка ѝ по лицето, и толкова ѝ беше жал за нея, че дори не попита дали наистина е така. Известно време не можеше да спи сама от страх баща ѝ да не дойде да я отведе. Стиснала я здраво в задушаваща прегръдка в леглото си, майка ѝ я успокояваше, че е в пълна безопасност, стига да не разкрие тайната пред никого, и доверчивостта на Пип беше толкова голяма, страхът ѝ беше толкова истински, че тя си мълча чак до бунтовните години на пубертета. Тогава разказа на две приятелки, като ги закле да пазят тайна, а в колежа сподели с още няколко.