Чистота

В началото, а и впоследствие оказало се най-разбираемо, Пип предлагаше договори за доставка на енергия на малки и средни предприятия, докато новите щатски разпоредби не сложиха край на смайващата печалба от „незначителния процент“ от приходите, която си докарваше „Възобновяеми решения“. След това дойде набирането на домакинства за „евентуално“ сдружение за производство на възобновяема енергия, като всяко привлечено домакинство носеше на компанията премия от някаква неизвестна трета страна, която навярно беше създала доходоносен пазар на фючърси. После беше провеждането на „проучване“ сред жителите на по-напредничавите райони доколко са склонни да подкрепят повишаване на данъците или промяна в структурата на общинския бюджет, за да бъде финансирано преминаването към възобновяеми източници на енергия; когато Пип изтъкна, че обикновените граждани не разполагат с нужната информация, за да отговорят на въпросите, Игор отвърна, че тя при никакви обстоятелства не бива да признава този факт пред анкетираните, тъй като положителните отговори носят пари не само на произвеждащите новите технологии компании, но и на неизвестната трета страна с фючърсите. Пип беше на ръба да напусне, само че, за щастие, парите за проучването свършиха и тя беше прехвърлена към търговията със сертификати за соларни панели. Това продължи шест относително приятни седмици, но след това беше установена огромна пробойна в бизнес модела. От април насам тя се мъчеше да привлече собствениците на имоти по южното крайбрежие на Залива да се включват в микроколектив за производство на енергия от отпадъци.