Игрите на Немезида [bg]

— А бе, нещо не ми се вярва Куортърманови да се върнат. Ние ще вземем някои от нещата им. Но вие можете да се чувствате свободни да приберете всичко, което не ни е от полза.

Лицето на мъжа се втвърди и Еймъс се приготви да загинат много хора. Но преди хората на Ерих да вдигнат оръжията си, се намеси Прасковка.

— Ти… ти си Стоукс, нали? — Мъжът отпред — явно Стоукс — сведе объркано пистолета, когато Прасковка пристъпи напред. — Това съм аз. Клариса Мао.

— Госпожице Клариса? — премигна Стоукс. Пистолетът му се поколеба. Еймъс чу Мъжкараната да мърмори под нос: „Ама сериозно ли, да го начукам?“, но никой не започна да стреля. — Госпожице Клариса! Какво правите тук?

— Опитвам се да се махна — каза Прасковка със смях в гласа. — А вие защо сте тук?

Стоукс се усмихна първо на нея, а после нервно на Еймъс, Ерих и останалите. Зъбите му се бялнаха срещу тях като лъч на някакъв крайно нестабилен фар.

— Заповедта за евакуация пристигна след падането на втората скала. Куортърманови си тръгнаха, всичките. Взеха кораба и заминаха. Другите също — Кук, Фокнър, старецът Лангборн. Всички си взеха корабите и заминаха. Казаха ни, че охраната ще ни пази, докато дойде помощта. Но не идва никаква помощ, а охраната… Те са бандити. Казват ни, че сега, когато Куортърманови ги няма, ние трябвало да им плащаме, но какво имаме ние?

— Всички боклуци на Куортърманови — обади се Еймъс. — Което ме връща към първоначалната тема.

— Има ли някакви кораби? — попита Прасковка. — Трябва ни кораб. Само колкото да стигнем до Луната. Затова дойдохме тук.

— Да. Да, разбира се. Бергавин оставиха „Жанг Гуо“. В техния хангар е. Можем да ви заведем там, госпожице Клариса, но…

Откъм страничната врата се донесе остро изсвирване. Идеше от улицата отвън. Мъжкараната срещна погледа на Еймъс.

— Имаме си компания — каза тя.

Улиците на острова бяха широки. Просторни. Достатъчно големи да довлечеш кораб до моста. Върху патрулката на охраната бе изрисувано логото „нокът и око“ на „Пинкуотър“. Фаровете ѝ прорязваха широк конус през мрака. Ерих вдигна здравата си ръка да засенчи очите си. Към него се приближиха наперено двама мъже.

— Бре-бре — подхвърли първият. — Какво имаме тук?

Ерих отстъпи с куцукане.

— Никакъв проблем, сър.

— Какво ще кажеш аз да преценя това? — рече мъжът отпред. — Лягайте на шибаната земя. — Имаше каубойска шапка и бе сложил ръка на дръжката на пистолета си. Еймъс се усмихна. Топлината в стомаха и ръцете му бе същата, както при чуването на позната песен след дълго време. Беше просто приятно. — Казах, лягай на земята, шибан инвалид! Веднага, инак ще те шибам в шибаните дупки на очите.

— Прасковке? — извика Еймъс и излезе на светло. Двамата охранители извадиха пистолетите и ги насочиха към него. — Ей, Прасковке, там ли си?