Проста истина [The Simple Truth - bg]

Фиск бавно пълзеше през храстите, съпровождан от мириса на горещ метал и изгорял барут. Вече нямаше и капка надежда. Бе преброил изстрелите грижливо, но се оказа, че пълнителят не е зареден докрай; сега нямаше нито един патрон. Когато чу шума на двигателя, той се усмихна мрачно. Разсеян от тези мисли, със заглъхнали от изстрелите уши, не успя да долови звука зад себе си, преди да е станало твърде късно.

Мокър и намазан с кал, Деласандро се целеше в него. От пресъхналото гърло на Фиск не излетя нито звук. Нямаше сили дори да диша, сякаш дробовете му бяха преценили положението и предпочитаха да спрат, преди куршумът да ги прониже. Вече бяха издържали на два куршума, но третият щеше да сложи край. Някога Дарнъл Джаксън бе стрелял, вече смутен и объркан след убийството на партньора му; Деласандро нямаше подобен проблем. Фиск се озърна към реката. След една седмица в онази мръсна вода и родният му баща не би го познал. Отново обърна очи към Деласандро — неговия образ щеше да отнесе в гроба.

Отекна изстрел. Занемял от изненада, Фиск видя как Деласандро рухна напред и остана да лежи неподвижно.

Надигна глава. И съжали, че Деласандро не го е довършил. Отгоре го гледаше Маккена. Фиск само поклати глава. Ех, ако беше Чандлър! Защо не можеше да му провърви поне веднъж? Изведнъж зърна съвсем наблизо пистолета на Деласандро.

— Не се опитвай, Фиск — рязко каза Маккена.

— Мръсно копеле!

— А пък аз си мислех, че ще ми благодариш.

— За какво? Че уби съучастника си, а сега ще застреляш и мен?

Вместо отговор Маккена измъкна от джоба си още един пистолет.

— Твоят е. Случайно го намерих.

— Ясно. Някой ден ще си получиш заслуженото.

Маккена се озърна към Деласандро.

— В известен смисъл вече си го получих.

Следващият му жест окончателно смая Фиск.

Маккена извъртя пистолета и му го подаде с дръжката напред.

— Само недей да стреляш. — Той протегна ръка и помогна на Фиск да се изправи. — Чандлър ще дойде след малко. Успях да му позвъня в къщата на Еванс. Аз пристигнах там тъкмо когато Пъркинс и Деласандро отвеждаха Сара. Предположих, че ще ти устроят капан. Последвах ги като твой таен съюзник. И май се справих по-добре от предишния. Аз винаги съм нащрек.

Фиск само го гледаше и нямаше сили да проговори.

— Пъркинс избяга. Той беше другият. Опитах се да го улуча, но беше много далеч. Стрелях и за да разсея Лио. Предположих, че Руфъс е нейде наблизо.

— А аз мислех, че през онази нощ си бил в карцера — каза Фиск.

— Бях.

— Тогава какво правиш? Изчистваш петното от съвестта си? Ако е тъй, значи си изключение от петимата.

— Не съм от петимата.

— Но нали току-що каза, че през онази нощ си бил в карцера.

— През онази нощ освен Руфъс в карцера имаше още шестима.