По заповед на президента

— Ако бях параноик — каза Хол, — а Господ ми е свидетел, че вече започвам да се чувствам по този начин, бих казал, че между Шмит и директора на ФБР има конспирация да кажат на нас, всъщност на президента, само това, което би искал да чуе.

— Това е изключително сериозно обвинение, Мат — каза президентът.

— А как по друг начин бихме могли да интерпретираме случилото се, господин президент? — отговори Хол.

— Господин президент — каза Бидърмън, — нима молбата или по-скоро заповедта на Натали Кохън не беше да се даде на Мат всичко, което поиска, и то веднага?

Президентът го гледа един дълъг миг.

— Разбрахме, Фред — каза той.

— И което е по-важно — продължи Бидърмън, — майор, как му беше името… Кастило е открил повече за липсващия самолет от всеки друг. А нима това не е техен приоритет? Нали те трябва да неутрализират този проклет самолет, преди онези лунатици да го разбият в Камбаната на свободата или да направят нещо друго, също толкова налудничаво, с него?

— Нима предлагаш, Фред, да не спъваме по никакъв начин майор Кастило? — запита президентът.

— Точно така. Канех се да предложа да го изпратите във Форт Браг, за да ръководи „Делта форс“ и „Грей Фокс“ в операцията по неутрализирането на самолета, но…

— Но какво?

— Познавате ли генерал Макнаб? — запита Бидърмън. — Искам да кажа, лично? Едно проклето копеле. Той няма да се вслуша в думите на един майор. Може би ще е по-добре да отида там лично или поне да се свържа по телефона с Макнаб.

— Чарли Кастило е бил пилот на хеликоптера на Макнаб в Ирак по време на първата пустинна война — каза Хол. — А след единайсети септември Чарли командвал една от операциите на Макнаб с „Делта Форс“ в Афганистан. Макнаб ще се вслуша в думите му.

— Особено — каза президентът — след като кажем на генерал Макнаб, че аз лично съм му наредил да отиде във Форт Браг.