По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
Кастило беше казал на мисис Милър и на останалите членове на семейството, че отдел Вътрешна сигурност, към който е бил прикрепен от известно време и към който майор Милър пък току-що е бил прикрепен, иска да установи близки отношения с полицейското управление във Филаделфия и особено с Бюрото за борба с тероризма и Бюрото за борба с организираната престъпност, както и с разузнаването към тези отдели. Комисар Келог, по-скоро от уважение към Мат Хол, отколкото към Кастило и Милър, бил уредил Бюрото за посетители — което се справя с гости филмови звезди и други такива — да ги снабди с кола и шофьор, сержант Шнайдер, за да ги придружава и да отговаря на евентуалните им въпроси.
Кастило се усмихна на Бети Шнайдер.
— Можеш да му кажеш, сержант — каза той.
— Работя в Бюрото за борба с тероризма, генерале — каза тя.
— И извадихме късмет с шефа на въпросното бюро, генерале — обясни Кастило. — Служил е в Специалните части. Той помоли шефа на Бюрото по организираната престъпност да ни даде сержант Шнайдер.
— Има само още нещо, майоре — каза Бети. — Главен инспектор Крамер съветва майор Милър да проведе срещата, а не вие. И да се облече подходящо за случая.
— Заради мястото, на което отивате? — запита генерал Милър.
Тя кимна и каза:
— Белите мъже, също като нов „Форд Седан“, предизвикват съмнение на „Уест Селзър стрийт“ след падането на мрака…
— Да се облече подходящо? — запита генерал Милър.
— Работни дрехи, за предпочитане мръсни и скъсани — каза Бети.
— Мисля, че имаме такива в гаража — каза генерал Милър.
— Къде ще сменим колите? — запита Кастило.
— На отдел „Вътрешни работи“ е казано да ни дадат онова, от което имаме нужда — каза тя. — Те имат цял гараж, пълен с такива коли. Ще сменим колата на „Дангън роуд“. В центъра на града. Недалеч от мястото, където отиваме.
— Има ли оръжие, което Дик може да вземе, генерале? — запита Кастило.
— А ще има ли нужда от оръжие? — запита генерал Милър и погледна Бети Шнайдер.
— Човек никога няма нужда от оръжие, докато не възникне наистина такава, генерале — каза тя.
Генерал Милър дръпна централното чекмедже на бюрото си и извади полуавтоматичен пистолет, модел 1911А1 45 АСР. Увери се, че не е зареден, и го подаде на Бети.
— Произвеждаха ги в завода „Франкфорд“ — каза той. — Пълнителят е за пет, не за седем, патрона. Използваха ги всички офицери.
Тя внимателно го разгледа.
— Хубав е — каза и вдигна поглед към него. — Ще го прибера в чантата си и ще му го дам по-късно.
— Защо не му дадете и това? — запита той и й подаде пълнителя с пет патрона, който също извади от чекмеджето.
— И като му го дадете, кажете му, че ако е възможно, искам да го получа в същото състояние, в което му го давам.
— Да, сър — каза тя, но очевидно беше смутена от забележката му.
— Което означава, че не бива да се стреля в пристъп на гняв или друг афект — каза генерал Милър.
(ТРИ)
Кемп Дейвид
Планините Кейтъкин, Мериленд
17:55, 9 юни 2005
— Мога ли да говоря свободно, господин президент? — запита Бидърмън след няколко минути.
Президентът вдигна и двете си ръце с дланите нагоре, с което искаше да каже, че се предава.
— Допреди около трийсет секунди — започна секретарят, — не приемах вашите аргументи, каквито и да бяха те, че сте оправдани в пропуска си да ме информирате за събитията. Аз съм секретар по отбраната. И имам право да знам какво става.
— И какво се случи преди трийсет секунди? — запита тихо президентът.
— Разбрах, че позволявам на своето деликатно его да ми пречи да възприемам реалността — каза Бидърмън. — Двата набиващи се в очи факта — а може би фактът е само един — че вие сте президентът и главнокомандващ американските въоръжени сили. Според конституцията защитата на страната лежи на вашите плещи. Вие имате властта да правите каквото пожелаете. Щом веднъж осъзнах това, нямах проблеми с възприемането на факта, че вие имате право да изпратите някакъв си майор да провери как всичките генерали вършат работата си. В това има още по-голям смисъл, като се има предвид, че ако нещо не е наред, да се напише официален доклад за причините по каналния ред ще отнеме месеци. А след единайсети септември ние знаем, че не винаги разполагаме с толкова време. И като ви познавам добре, зная, че вашето нежелание да узнаете дали всичко е наред по каналния ред — тоест, да напишете молба и да поискате проучване — е свързано с това, че така няма да си създадете политически врагове.