Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
„Не — помисли Гриф. — Крайно неразумни бяха, че заложиха на теб.“
И тогава заговори принц Егон:
— Тогава заложете на мен. Денерис е сестра на принц Регар, но аз съм синът на Регар. Аз съм единственият дракон, който ви трябва.
Ръката на Гриф в черната ръкавица се отпусна на рамото на принц Егон.
— Дръзки думи, но помисли какво казваш.
— Помислил съм — настоя младежът. — Защо трябва да тичам при леля си като просяк? Моето право на наследство е по-силно от нейното. Нека тя дойде при мен… във Вестерос.
Франклин Цветята се засмя.
— Това ми харесва. Плаваме на запад, не на изток. Оставяме малката кралица да сади маслините си и поставяме принц Егон на Железния трон. Момчето има кураж, признавам му го.
Капитан-генералът го изгледа все едно, че го бяха зашлевили през лицето.
— Слънцето ли ти е сварило мозъка, Цветя? Момичето ни трябва. Бракът ни трябва. Ако Денерис приеме младия ни принц и го вземе за свой консорт, Седемте кралства също ще го приемат. Без нея лордовете само ще се изсмеят на претенцията му и ще го дамгосат като мошеник и лъжепретендент. И как предлагаш да стигнем до Вестерос? Чу Лисоно. Нямаме никакви кораби.
„Този човек го е страх да се бие — осъзна Гриф. — Как са могли да го изберат на мястото на Черното сърце?“
— Няма кораби за Робския залив. Вестерос е друг въпрос. Триарсите ще се радват да ни видят гърба, не се съмнявам. Може дори да ни помогнат да уредим превоз до Седемте кралства. Никой град не иска армия на прага си.
— Прав е — каза Лисоно Маар.
— Лъвът вече със сигурност е надушил миризмата на дракона — заговори един от двамата Коул. — Но вниманието на Церсей ще е приковано в Мийрийн и кралицата му. Церсей не знае нищо за нашия принц. Щом слезем на брега и вдигнем знамената, много и много ще се притекат към нас.
— Някои — отстъпи Хари Бездомника. — Не много. Сестрата на Регар има дракони. Синът на Регар няма. Нямаме силата да вземем кралството без Денерис и армията ѝ. Без нейните Неопетнени.
— Първият Егон е взел Вестерос без евнуси — отвърна Лисоно Маар. — Защо шестият Егон да не може да направи същото?
— Планът…
— Кой план? — прекъсна го Тристан Реките. — Планът на дебелия? Който се променя с всяко обръщане на луната? Първо Визерис щеше да се обедини с нас с петдесет хиляди дотракски вресльовци зад гърба. После Кралят просяк умря и щеше да е сестра му, послушно детенце кралица, тръгнала за Пентос с трите си новоизлюпени дракона. Вместо това момичето обръща към Робския залив и оставя по пътя си низ от опожарени градове, а дебелият решава, че трябва да се срещнем с нея край Волантис. Сега и този план рухна. Омръзнаха ми плановете на Илирио. Робърт Баратеон спечели Железния трон без помощта на дракони. И ние можем същото. А ако греша и кралството не се вдигне в наша подкрепа, винаги можем да се оттеглим обратно през Тясното море, както направи Горчива стомана някога, и други след него.
Стрикланд поклати упорито глава.
— Рискът…
— … не е какъвто беше, след като Тивин Ланистър е мъртъв. Седемте кралства никога няма да са по-узрели за завоюване. На Железния трон седи поредното момче крал, по-младо от предишното, а бунтовниците са като гъста есенна шума по земята.
— Все пак — възрази Стрикланд — сами не можем да се надяваме да…
На Гриф му беше дошло до гуша от страхливите приказки на капитан-генерала.
— Няма да сме сами. Дорн ще се присъедини към нас, трябва да се присъедини. Принц Егон е син на Елия, както и на Регар.
— Така е — заяви момчето. — А кой е останал във Вестерос да ни се противопостави? Една жена.
— Жена Ланистър — настоя капитан-генералът. — Кралеубиеца ще е на нейна страна, бъдете сигурни в това, и ще разполагат с цялото богатство на Скалата на Кастърли. А Илирио казва, че това момче крал е сгодено за момиче на Тирел, което означава, че ще трябва да се изправим и срещу цялата мощ на Планински рай.
Ласуел Пийки забарабани с пръсти по масата.
— Макар и след сто години, някои от нас все още имат приятели в Предела. Силата на Планински рай може и да не е такава, каквато си я въобразява Мейс Тирел.
— Принц Егон — каза Тристан Реките, — ние сме ваши хора. Това ли е желанието ви, да отплаваме на запад вместо на изток?
— Да — отвърна нетърпеливо Егон. — Щом леля ми иска Мийрийн, нека си го държи. Сам ще взема Железния трон, с вашите мечове и вярност. Придвижваме се бързо, удряме здраво и можем да спечелим няколко лесни победи, преди Ланистърите изобщо да са разбрали, че сме слезли на брега. Това ще привлече други към каузата ни.
Реките се усмихваше одобрително. Други се спогледаха замислено. След това Пийки заяви: