Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Сир Франклин ги представи. Някои от наемниците капитани носеха имена на копелета, като Цветята, Реките, Хълма, Камъка. Други парадираха с имена велики и прославени в историята на Седемте кралства: Гриф преброи двама Стронг, трима Пийки, Мъд, Мандрейк, Лотстон, двама Коул. Не всички бяха истински, разбира се. Независимо от имената обаче наемниците парадираха с просташки разкош. Като почти всички от занаята им, носеха по себе си светското си богатство: обсипани с драгоценни камъни ножници, инкрустирана броня, тежки торкви и тънки коприни, и всеки носеше златни военни пръстени, струващи колкото господарски откуп. Всеки пръстен означаваше година служба със Златната дружина. Марк Мандрейк, чието пъпчиво лице имаше дупка на едната буза от изгорената робска дамга, носеше и верижка със златни черепи.
Не всеки капитан беше с вестероска кръв. Балак Черния, белокос мъж от Летните острови, с черна като сажди кожа, командваше стрелците на дружината, както по времето на Черното сърце. Носеше наметало с пера в зелено и оранжево, величествена гледка. Мъртвешки бледният волантинец Горис Едориен бе заместил Стрикланд като ковчежник. Едното му рамо бе заметнато с леопардова кожа и червена като кръв коса се спускаше до раменете му на мазни къдрици, макар острата му брада да беше черна. Началникът на шпионите беше нов за Гриф: лисенец, казваше се Лисоно Маар, с виолетови очи, златистобяла коса и устни, за които щеше да му завиди и курва. От пръв поглед Гриф за малко да го вземе за жена. Ноктите му бяха боядисани в пурпур, а меката част на ушите му бе обсипана с перли и аметисти.
„Призраци и лъжци“, помисли Гриф, докато оглеждаше мълчаливо лицата им. „Привидения от забравени войни, изгубени каузи, пропаднали бунтове, братство на провалените и пропадналите, на опозорените и обезнаследените. Това е моята армия. Това е най-доброто, на което можем да се надяваме.“
Обърна се към Хари Стрикланд.
Хари Бездомника малко приличаше на воин. Пълен, с кръгла глава, с кротки сиви очи и оредяла коса, която беше вчесал настрани, за да скрие плешиво петно. Седеше на походен стол и киснеше краката си в корито със солена вода.
— Ще ме прощаваш, че не ставам — каза за поздрав. — Походът ни беше уморителен, а краката ми хващат мехури. Проклятие е.
„Белег за слабост е. Говориш като бабичка.“ Мъжете Стрикланд бяха в Златната дружина от основаването ѝ, след като прадядото на Хари бе загубил земите си, когато се вдигнал с Черния дракон по време на първия Бунт на Блекфир. „Злато за четири поколения“, често се хвалеше Хари, сякаш четири поколения изгнаничество и поражения бяха нещо, с което може да се гордее човек.
— Мога да ви направя мехлем за това — каза Халдон. — Има и някои минерални соли, които ще заздравят кожата ви.
— Много мило от твоя страна. — Стрикланд махна на скуайъра си. — Ваткин, вино за приятелите ни.
— Благодаря, но не — заяви Гриф. — Ще пием вода.
— Както предпочитате. — Капитан-генералът се усмихна на принца. — А това трябва да е синът ти.
„Знае ли? — зачуди се Гриф. — Колко му е казал Майлс?“ Варис беше изричен за необходимостта да се пази тайна. Плановете, които двамата с Илирио бяха кроили с Черната вода, бяха известни само на тях. Останалите от дружината бяха оставени в неведение. Каквото не знаеха, не можеха да изтърват пред чужди уши.
Това време обаче беше отминало.
— Никой мъж не би могъл да моли за по-достоен син — отвърна Гриф. — Но младежът не е от моята кръв и името му не е Гриф. Милорди, представям ви Егон Таргариен, първороден син на Регар, принц на Драконов камък, от принцеса Елия Дорнска… скоро, с ваша помощ, бъдещият Егон, Шести с това име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите хора, и Господар на Седемте кралства.
Думите му бяха посрещнати с гробно мълчание. Някой се покашля. Един от двамата Коул напълни чашата си с вино. Горис Едориен завъртя между пръстите си къдрица от косата си и измърмори нещо на непозната за Гриф реч. Ласуел Пийки се закашля, Мандрейк и Лотстон се спогледаха. „Знаят — осъзна Гриф. — Знаели са през цялото време.“ Обърна се и погледна Хари Стрикланд.
— Кога им го каза?
Капитан-генералът размърда отеклите си пръсти в солената баня.