За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Умът на Стеф обгръща масиви информация, събирани през времето от камери и обработващи системи, учрежденски и фирмени бази данни, входни устройства и съхраняващи модули… Не-човешки спомени и знания, слети в едно със собствените му, по-ярки и детайлни от тях, по-истински, сякаш онзи Стеф е бледа сянка, незначителна частичка от истинския Стеф, мъглив и сив илюзорен сън. В който отново ще бъде заключен, щом връзката с инфосферата бъде отрязана.
Тук-там в спомените му зеят празноти – липсващи късчета информация, непопаднали в инфосферата, или изрязани от нея. Стеф вече знае – напрегне ли ума си, винаги открива начин да запълни празнотите, по нещата около тях и връзките им. В инфосферата има колосални обработващи ресурси, с тяхна помощ би се справил за миг – но не може да се свърже с тях, пробвал е маса пъти. Блокаж върху използването на външни обработващи ресурси, проблясва мигновено не-спомен от Мрежата… Но и връзката към световните бази данни вече е страшно много, дава колосални количества информация, и все се намира начин да я пресееш. На това те учи ТВУ-то – за всичко си има как.
Ясенец.
Градче, забутано сред чукари, встрани от големите пътища. Неведнъж прекръщавано при смени на политическите ветрове. В началото на века е било почти обезлюдено от миграцията към големите градове. През четирсетте Даймлер-Сааб-Сименс построяват там голям изследователски център, заради изолираността и удобно контролирания достъп. Секретни разработки, военни и правителствени. Целият персонал живее в изследователския кампус. Но покрай тях и градчето се съживява – обслужваща индустрия, нискоквалифицирани работници за поддръжка на кампуса. Разрешението местните да обслужват центъра е дадено с условието кметът да има съветник, назначаван от ДСС, с право на вето върху общинските решения. Поминък срещу контрол – нищо различно от кое да е назначаване на работа.
Преди шестнайсет години – инцидент в центъра. Деветнайсет от персонала загинали. Безредици в градчето, силите за сигурност на корпорацията се опитват да въведат ред. Още шейсет и двама загинали. Никаква публичност в медиите. Никакъв спомен в инфосферата. Празнота. Не се знае дори кой е трил инфото. Някакви едри куки, сигурно – бъркано е и е чистено навсякъде.
Защо не се е намесила полицията? В лабораториите – ясно. Законът за неприкосновеност на корпоративния живот. Ама в градчето?… Стеф се заравя в ярки не-спомени. Повечето нямат връзка с празнотата, привидно или наистина. Един обаче проблясва – запис от задължителния архив на телефонната компания, случайно прозяпан от прочиствалите инфосферата. Разговор между шефа на полицията в града и високопоставен агент от Агенцията за федерална сигурност, забрана полицията да се меси, никакви обяснения. Пак празнота.
Търговската дейност на ДСС?… Финансов отчет за същата година на отдела на Даймлер в Ясенец, корпоративно секретно, но по закон достъпно за някоя служба някъде – а това значи и за Стеф. Разходите не са дадени по пера, но общият им размер е огромен. Нещо важно? Дето може би има връзка?
Още спомени за тях? Много. Засечки с познати неща?… Година и половина по-късно – доклад до Отдела за федерална сигурност, от техен експерт, за полеви изпитания на модел R39-563838934-DSS. „Повишаването на интелекта отново води до самомодифициране на спектъра на задачите, до степен противоречие с и самоотмяна на основната задача; теоретично възможно развитие като в Ясенец, включително с необходимост от стерилизация на контактната област…“
Малко по малко картината се очертава.
Даймлер-Сааб-Сименс са разработвали военна технология. С възлагани на нея надежди. Всякакви подробности липсват… Но в Ясенец е станал гаф. Загинали са всички от лабораторното звено, работило по проекта, и още хора в града. Сред силите за сигурност на корпорацията няма пострадали. ДСС не са предоставили данни за причината за смъртта на персонала. Гражданите са умрели от автоматично огнестрелно оръжие, по данни от аутопсиите в градската болница… Вероятно дъртият на Хари е някой от утрепаните.
Осемнайсет от убитите са имали деца на подходяща възраст. Никое не се казва Хари, не приличат по снимки, половината са момичета – кво от тва, ново име, лице или пол не струват чак толкова. Пет или се водят умрели по документи, или са в неизвестност по десет или повече години. Ще да е от тях.
За миг в ума на Стеф просветва – що ровичка за Хари? За него си не му пука даже да се излекува. А за Хари рови… И, както винаги при жакване, въпросът донася със себе си отговора.
Когато е жакнат, Стеф помни, знае, разбира над десет милиарда пъти повече. По-малко от една десетомилиардна от него е в биологичното тяло пред колибата на Хари. Всичко останало, на практика целият Стеф, е в Мрежата. Той вече е нещо съвсем различно от Стеф от бунището – той е Стеф от Мрежата.