Последно разсъмване
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1483-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно разсъмване». Краткое содержание книги:
— Значи все пак Михальов им е въздействал?
Риженко кимна.
— Естествено. Така че сега в делото за убийството на бижутера Курмишов няма да има и дума нито за Григорий Дубинюк, нито за отвличането, нито за гаража, в който са държали бижутера, а ще пише, че свидетел на убийството на Колосенцев случайно е станал минувач на име Курмишов, който е бил убит от Фролов с цел укриване на престъпление. А щом Дубинюк липсва в делото — липсва и Волко. Михальов добре се е постарал заради своя кумир. Това е цялата история.
И отново Алексей Юриевич Сотников се возеше в колата, изпратена му от Олег Цирков. Олег му се беше обадил и го бе помолил да отиде, като бе споменал, че и Иля Ефимович е поканен. Но защо? Не му каза. Сотников, разбира се, веднага звънна на Горбатовски, но се оказа, че и той не знае. Нито единият, нито другият бижутер имаха някакво изделие, което биха могли да представят за обсъждане. Алексей Юриевич се губеше в догадки. Девет дни от смъртта на Леонид бяха минали, а до четирийсет имаше време, значи не беше работата в Курмишов. В какво тогава?
— Имам предложение — подзе Олег, когато Сотников и Горбатовски седнаха на обичайните си места — във фотьойлите до ниската широка маса. — Бих искал вашата дъщеря, Иля Ефимович, да има един спомен от Леонид Константинович. И моля вас, Алексей Юриевич, да измислите и направите траурно изделие. Аз ще го платя, колкото и да струва. А Иля Ефимович ще го подари на Карина от всички нас, от хората, които искрено обичахме Леонид Константинович и го уважавахме като майстор.
По внезапно нервно изкривената физиономия на Горбатовски Алексей Юриевич разбра: неговият приятел далеч не е във възторг от предложението на Цирков. Не иска Иля дъщеря му да има каквото и да било за спомен от Леонид. Не желае и самия спомен.
— И как виждате вие това изделие? — попита Сотников.
— Представям си го като нещо традиционно, като през деветнайсети век. Черно поле от емайл с кръст или със символична незабравка. Но за нищо не настоявам — побърза да добави Олег. — Вие определено ще предложите нещо оригинално. На мен само ми се иска идеята да е не съвременна, а старинна.
Да, идеята не е лоша, но кръстове и незабравки… Сотников се намръщи. Прекалено шаблонно. Той обича сложните асоциативни връзки, а незабравката е нещо твърде директно. И после, незабравки на траурните изделия от деветнайсети век са се изработвали или от половинки перли, или от диаманти. Той не обича да работи с диаманти, а Цирков по никакъв начин няма да се съгласи за перли — той със сигурност ще иска подаръкът за спомен от Курмишов да се получи скъп.
— Ще имате ли нещо против да помисля за използване в изделието на думата Mizpah — попита той.
— А какво означава това? — вдигна вежди Цирков.
— Тази дума означава емоционална връзка между хора, които са разделени — поясни Алексей Юриевич, — и през деветнайсети век много често е била използвана в бижутерийните изделия. Вярно, обикновено със смисъла „Аз винаги ще бъда до теб“. Но на мен ми се струва, че в рамките на поставената от вас задача това е повече от уместно. Ти как мислиш, Иля?
Горбатовски недоволно се намръщи, после лицето му внезапно се проясни, очите му засвяткаха.
— Добра идея, Алексей. Подкрепям я.
Така, значи! Бързо се ориентира Иля. Тъкмо той прекрасно знае каноничния текст: където и да си, какъвто и път да си поел, в богатство и слава или в отчаяние и болест, аз винаги ще бъда до теб. Иля ще подари изделието, изработено от Сотников, на своята Карина с напълно ясното послание: аз, твоят баща, винаги ще бъда до теб, ти винаги ще намериш у мен защита, подкрепа и утеха.
И никакъв Леонид Курмишов…
Антон Сташис бавно крачеше към детската поликлиника. Трябва да опита… Елвира му каза за две лекарки, вярно, те работеха в различни смени, но днес можеше да се запознае поне с едната. Та това е нормално — баща да отиде при педиатър да си поговорят за здравето на детето, нали така? Нищо подозрително. Бащата е човек зает, бавачката води Степан в поликлиниката, затова именно тя разговаря с лекарите. А той иска да получи информация от първа ръка. Всичко е нормално. Може да се окаже, че тази жена не е много неприятна… Или направо приятна…
Не, това е някак грозно. Гадно. Неправилно. Но какво да се прави?
Остър звук на автомобилен клаксон прекъсна размислите му. Антон завъртя глава и видя как малко пред него до тротоара спира кола. Защо ли беше този клаксон? Човекът си върви по тротоара, никого не закача, нищо не нарушава…
— Сташис! — чу познат глас.