Последно разсъмване

Трябва да си тръгва, става неприлично. Антон с уважение възприе думите на Карина, че тя има твърдо предубеждение относно разликата във възрастта. Да, той не е съгласен с това, но чуждите убеждения и принципи са нещо свято. Защото и самият той има принципи и предубеждения, които навярно изглеждат на другите смешни и нелепи. И той не може да си представи отношения с жена, по-заможна от него. Ако това беше нормално за него, би могъл да опита да ухажва Елвира — тя е и красива, и добра, и умна, и децата я обожават. И ако той своевременно бе проявил настойчивост, тя може би щеше да се съгласи да му стане съпруга. Но за Антон Сташис богатата жена просто не съществува като жена, той винаги е смятал за неприлична женитбата на „беден за богата“, не е искал да го наричат жиголо, а пък ако тя е и дори мъничко по-възрастна, тогава вече съвсем никой не би повярвал в искреността на чувствата му. Така че с Елвира при всички случаи нищо нямаше да се получи, дори той да бе поискал. Но и не бе искал. Това винаги учудваше и самия него, и неговата бивша съученичка, с която той се срещаше именно така, както се изрази Карина: веднъж-дваж седмично. И Галина никога не повярва, че той може да не изпитва към красивата Елвира никакъв мъжки интерес, ужасно го ревнуваше, подозираше го и постоянно говореше глупости и гадости по този повод. Пък и Антон от време на време се замисляше за това. И всеки път си даваше абсолютно ясен отговор: Елвира не е жена за него. Не го привлича. Въпреки своята безспорна външна привлекателност и несъмнените достойнства на душата и характера си. Жалко. Жалко, че се получи така.

Но да търси съпруга с ясни намерения… С цел да я направи бавачка на децата си… Това е омерзително. Това е недостойно за истински мъж. Това е в разрез с характера му.

Вярно, всичко това са прекрасни, красиви думи. Но какво да прави?

Антон Сташис се чувстваше отвратително.