Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Шепърд изчака — усети колко се бе напрегнал изведнъж Ли Шай Тун. Толонен и Тангът бяха от едно и също поколение и споделяха едни и същи негласни ценности. В личния им живот имаше съвпадения, които ги бяха сближили и бяха създали връзка между тях — не на последно място беше и това, че и двамата бяха загубили съпругите си преди десетина години. По темперамент обаче си приличаха колкото ледът и огънят.
— Липсва ми. Разбираш ли ме, Хал? Този стар дявол наистина ми липсва. Преди всичко и най-вече — самият той като човек. Заради всичко, което беше той. Верен. Честен. Храбър — той вдигна за миг очи и пак ги сведе — бяха се замъглили. — Сякаш беше моят пръв рицар, Хал. Винаги беше до мене. Още откакто бях осемнадесетгодишен. Моят генерал. Най-довереният ми човек.
Той потръпна и замълча. После отново заговори — с по-мек и все пак някак си по-силен глас, по-определен отпреди.
— Странно, но най-вече ми липсва безразсъдството му. По това си приличаха с Хан Чин. Част от мене винаги чувстваше точно онова, което той казваше — макар и да не го изразявах, то напираше вътре в мене, в мрака.
— Искаш да го върнеш?
Ли Шай Тун се засмя горчиво.
— Като че ли мога! Не, Хал, но искам да го видя. Искам да поговоря с него.
Шепърд помълча известно време в размисъл, после се наведе напред и остави чашата си на масата.
— Трябва да го извикаш, Шай Тун. Веднъж пък зарежи и Камарата, и исканията й. Предизвикай ги. Ти си Танг и затова си над техните закони.
Ли Шай Тун вдигна очи и срещна погледа на Шепърд.
— Да, аз съм Танг, но съм и един от Седмината. Не мога да действам на своя глава.
— Защо не?
Тангът учудено се разсмя.
— Не приличаш на себе си, Хал. Повече от двадесет години ме съветваш да бъда предпазлив, да обмислям всички последици от моите действия, а сега изведнъж ме подтикваш към безразсъдство.
Шепърд се усмихна.
— Не е безразсъдство, Шай Тун. Далече е от безразсъдството. Всъщност през последната година съм мислил почти единствено за това — той стана, приближи се до едно бюро в далечния ъгъл на стаята и се върна миг по-късно с папка, която подаде на Танга.
— Какво е това, Хал?
Шепърд се усмихна и отново седна.
— Моите мисли по въпроса.
Ли Шай Тун се взря замислено в Шепърд за миг, след това остави чашата си и отвори папката.
— Но то е писано на ръка.
Шепърд кимна.
— Това е единственият екземпляр. Тук вътре съм казал неща, които не бих искал да попаднат в ръцете на враговете ни.
При последните няколко думи хвърли кратък поглед към сина си — съзнаваше, че момчето нищо не изпуска.
Ли Шай Тун го погледна — в лицето изведнъж заприлича на ястреб, погледът му стана по-свиреп отпреди.
— Защо не си го споменавал по-рано?
— Не му беше мястото. Пък и без това още не бях готов.
Тангът отново погледна папката и резюмето, което Шепърд бе приложил към доклада си. Това бе нещо повече от проста дестилация на нечии мисли върху настоящата политическа ситуация. Тук, във всички подробности, беше планът на онази „Война на полето“, която Шепърд бе споменал по-рано. Схема, която, ако се приложеше, щеше да постави Седмината в директна конфронтация с Камарата.
Ли Шай Тун прелисти бързо страниците — прегледа ги, спираше погледа си върху фрази, които Шепърд бе отделил или подчертал. Пулсът му се ускори. Дребният, чистичък почерк на Шепърд изпълваше почти четиридесет страници, но главното беше там, в онова уводно резюме. Прочете още веднъж написаното от Шепърд.
ВЛАСТТА СЕ ДЕФИНИРА САМО ЧРЕЗ НЕЙНОТО УПРАЖНЯВАНЕ. ТВЪРДЕ ДЪЛГО НИЕ СЕ ВЪЗДЪРЖАХМЕ ДА УПРАЖНЯВАМЕ ОТКРИТО ВЛАСТТА СИ И НАШИТЕ ВРАГОВЕ ПРИЕХА ТОВА ВЪЗДЪРЖАНИЕ ЗА СЛАБОСТ. С ОГЛЕД НА ПОСТИЖЕНИЯТА НИ МОЖЕ ДА СЕ СПОРИ ДАЛИ ТОЗИ ИМ ВЪЗГЛЕД Е ОПРАВДАН. АЛА НАШАТА ИСТИНСКА СЛАБОСТ НЕ Е ЛИПСАТА НА ПОТЕНЦИАЛ, А ЛИПСАТА НА ВОЛЯ ЗА ДЕЙСТВИЕ.
ЗАГУБИХМЕ ИНИЦИАТИВАТА И ПОЗВОЛИХМЕ НА НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ ДА ДИКТУВАТ ТЕМАТА — И ДОРИ ПРАВИЛАТА — НА ДИАЛОГА. РЕЗУЛТАТЪТ Е ПОСТОЯНСТВОТО НА ВЯРАТА, ЧЕ ПРОМЯНАТА НЕ Е ПРОСТО ЖЕЛАТЕЛНА, А Е НЕИЗБЕЖНА. НЕЩО ПОВЕЧЕ: ТЕ ВЯРВАТ, ЧЕ ЕСТЕСТВЕНОТО СРЕДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ТАЗИ ПРОМЯНА Е КАМАРАТА, ЕТО ЗАЩО ТЕ ТЪРСЯТ НАЧИНИ ДА ЗАСИЛЯТ НЕЙНАТА ВЛАСТ.
ЛОГИКАТА НА ТОЗИ ПРОЦЕС Е НЕУМОЛИМА. НЯМА НИЩО ОСВЕН КАМАРАТА И СЕДМИНАТА, ЗАТОВА КАМАРАТА МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИВА САМО ЗА СМЕТКА НА СЕДМИНАТА.
ВОЙНАТА Е НЕИЗБЕЖНА. ТЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАБАВЕНА, НО НЕ И ИЗБЕГНАТА. И ЕТО ЗАЩО ВСЯКО ЗАБАВЯНЕ Е ОТ ПОЛЗА ЗА ПРОТИВНИКА. ТЕ СЕ РАЗВИВАТ, А НИЕ СМЕ В УПАДЪК. СЛЕДОВАТЕЛНО ТРЯБВА ДА ПРЕКРАТИМ ТЯХНАТА ИГРА НА ВЛАСТ.