Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Да — потвърди той. — Запазил съм няколко силни израза, които ще кажа пред Седалището на Върховния относно говорителя на Дхаа’рр.
— Само ако намериш някой, който да ги предаде — припомни му навъсено Клнн-даван-а. — Нали разбра какво е положението — агентите на говорителя Цвв-панав държат целия лагер под свое командване. Да познаваш някой старейшина, на когото можеш да се довериш за едно спешно съобщение до Оакканв?
— Има неколцина, които презират подобен род междукланови боричкания — увери я той. — Ще ида да намеря някой от тях веднага щом Мелинда освободи резена ми.
— Но внимавай никой да не те види — предупреди го Трр-гилаг. — Ако Мнов-корте надуши какво става, може да провали цялата работа.
Най-сетне Мелинда повдигна капачето, бръкна в кутията да извади металното цилиндърче и…
Изведнъж лицето на Прр’т-зевисти се озари от невиждано досега изражение на искрена радост.
— Трр-гилаг — промълви той. — Моят фссс…
След което изчезна.
Излегнат на кушетката в каютата на транспортния кораб, Върховният вожд обмисляше какви действия да предприеме срещу говорителя на Дхаа’рр. Дали да не му намекне, че подозира мрачанците в измяна и че се досеща за плановете му на Доркас? Може би моментът бе подходящ да сключат нова сделка.
В отсрещния край на потъналата в сумрак кабина се появи един старейшина. Поредният скучаещ досаден старейшина от някое родово хранилище, над което прелитаха, отскочил да провери какъв е този късен полет. Върховният отвори уста, за да го помоли да си върви…
И тогава, първоначалното изражение на облекчение и радост върху лицето на старейшината се превърна в маска на ужас.
— Какво, в името на… — почна той и се огледа трескаво. — Къде… как…
— Мога ли да ти помогна? — попита го Върховният.
Старейшината втренчи очи в него, сякаш виждаше последната си гаснеща надежда.
— Зхирзхианец — промърмори той малко поуспокоен. — Помислих си, че… — Той млъкна и щракна с език. — Моля ви — къде се намирам?
— На борда на служебен транспортен кораб на Седалището — обясни му Върховният, като леко се намръщи. — Аз съм Върховният вожд. Ти кой си?
— Върховният вожд? — попита с внезапно просветнало лице старейшината. После изведнъж зае военна стойка.
— Върховни вожде, аз съм Прр’т-зевисти, Дхаа’рр — продължи той официално. — Наскоро бях освободен от пленничество при хората на света, наречен Доркас. Имам жизненоважна информация за вас.
— Трр’т-рокик?
Беше гласът на един от хранителите в родовата гробница на Трр — звукът се предаваше пряко с помощта на неговия фссс.
— Трябва да вървя, Лорд-стюарт-кавана — обърна се той към събеседника си. — Но ще се върна.
Прехвърли се на Оакканв при родовата гробница. Стъмваше се и на хоризонта се виждаха трепкащи звезди.
— Тук съм — каза той, като в последния момент се сети да премине на зхиррзхиански.
— Хранителят Трр-тулкож иска да разговаря с вас — рече хранителят. — Каза, че ще ви чака на мястото, където сте се срещнали последния път.
— Разбрано — отвърна Трр’т-рокик, но се намръщи. Неприятности? — Той се премести мигновено на хълма западно от Скалистата долина…
Трр-тулкож наистина го очакваше — за негова изненада в компанията на самия Върховен вожд и някакъв непознат старейшина.
— Ето ме — обяви Трр’т-рокик. — Неприятности?
— Истинско бедствие — изсумтя Върховният. — Нали каза, че си подслушал разговора на онези трима хора-завоеватели, които са в плен на Мра. Можеш ли да разговаряш с тях?
— Мисля, че мога.
— Добре — рече Върховният. — Трябва да им задам един въпрос. Един много важен въпрос.
— Добре ли си поприказвахте? — подпита Бронски от другия край на стаята.
Кавана го погледна, все още погълнат от собствените си мисли. Трр’т-рокик бе изчезнал само преди минути.
— Какво?
— Ти и Трр’т-рокик — повтори Бронски. — Нещо много се имате двамката.
Кавана повдигна вежди.
— Мислех, че си заспал.
Бронски сви рамене.
— Спя леко още от времето, когато служех като командос. Е, какво смяташ?
— За Трр’т-рокик ли? — попита Кавана. — Струва ми се, че е искрен и че това не е някакъв номер. Но предполагам, че ти ще си на друго мнение.
— Не е задължително — възрази Бронски. — Според мен мрачанците са много по-изкусни в този род игри. Затова пък зхиррзхианците ги бива да водят война. Не си падат по психологическите трикове.
Лорд Кавана понечи да каже нещо, но в този момент между тях отново изникна Трр’т-рокик.
— Лорд-стюарт-кавана, трябва да ви задам един важен въпрос от името на Върховния вожд — произнесе той със странно напрегнат глас. — Искаше да узнае дали вашите кораби комуникират чрез подсветлинна енергия?