Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Ами… да — отвърна предпазливо Фелиан и усети, че настръхва. Единственото, което си спомняше за тази кукла, бе, когато Мелинда толкова много ги бе ядосала със сляпото си увлечение по нея, че двамата с Арик я бяха скрили зад рециклатора в кухнята. За съжаление дойде майка им и забавлението приключи…
Зад рециклатора?!
Погледна крадешком двамата зхиррзхианци, споходен от внезапна мисъл. Нещо беше скрито в кутията на този прибор. Дали той не трябваше да отвлече вниманието на двамата чуждоземци, докато Мелинда го извади?
— Не се чувствам добре — обяви той и направи болезнена гримаса.
— Къде точно не се чувстваш добре? — попита Трр-гилаг и пристъпи към него.
— Сигурна съм, че скоро ще се оправиш — рече Мелинда, застана зад зхиррзхианеца и положи ръка на левия му крак. Имаше нещо странно в докосването й. Фелиан погледна надолу, но не видя нищо друго освен разкъсания пилотски комбинезон и покрития с пяна крак. Беше имобилизиран също толкова сигурно, колкото го правеше и костюмът, който бяха сложили на Мелинда. Каквото и да бе намислила, надяваше се, че не очаква от него някакви акробатични номера.
— Мислиш ли? — попита я той отпаднало.
— Сигурна съм — рече тя и лекичко завъртя глава. — Тук всички си играем на Летящите мускетари.
Фелиан свъси вежди, по-объркан от всякога. „Летящите мускетари“ беше таен клуб, сформиран от тях тримата — Мелинда, Фелиан и Лиза Если от съседния двор — когато Фелиан бе на седем, и породен от възхищението им пред току-що прочетената книга „Тримата мускетари“. Един за всички, всички за един, а двама от четиримата присъстващи бяха зхиррзхианци и врагове. Какво, по дяволите, ставаше тук?
— Искам само да проявиш търпение, Фелиан — чу успокояващия глас на Мелинда. — Търпението е добродетел.
Фелиан погледна двамата зхиррзхианци. Без никакво съмнение те разбираха думите на Мелинда. Следователно тя не се опитваше да скрие значението им от тях. Какво наистина ставаше тук?
— Разбира се — промърмори той. — Търпението е добродетел.
— Малка сонда — каза Клнн-даван-а и протегна ръка.
— Малка сонда — повтори Трр-гилаг, намери инструмента и й го подаде. Фелиан Кавана следеше разтревожено движенията му, но вниманието на Трр-гилаг не беше съсредоточено върху него. Трима старейшини продължаваха да ги наблюдават от различни ъгли на стаята.
— Трр-гилаг — прошепна един развълнуван глас в ухото му.
Трр-гилаг отстъпи назад, прикривайки се зад гърба на Клнн-даван-а, за да разговаря с новопоявилия се старейшина.
— Да?
— Получихме съобщение от техническата лаборатория, където изследват предмета, намерен в раницата на Фелиан Кавана. Оказва се, че хората-завоеватели може също да имат старейшини — те смятат, че има поне един такъв в металния цилиндър.
Опашката на Трр-гилаг потрепна нервно.
— Какво?!
— Да — старейшина на хората-завоеватели — повтори старейшината. — Разговаряли са с него. Необходими ли сме ви тук въобще?
— Мисля, че не — отвърна той. — Човекът е имобилизиран, а отвън пазят двама войници. Върви и вземи с теб другите старейшини.
— Благодаря — отвърна старейшината. — Бих предпочел да съм в лабораторията, за да видя какво още ще узнаят. — След тези думи старейшината изчезна, последван от другите двама.
— Какво има? — попита Клнн-даван-а.
— Сега е нашият шанс — отвърна Трр-гилаг и посочи на Мелинда металната кутия. — Бързо! — добави той на човешки език.
— Чух нещо за някакви старейшини на хората-завоеватели. — Клнн-даван-а го погледна въпросително, докато Мелинда Кавана отвърташе болтовете на капака.
— Техниците смятат, че са открили един — рече й той.
— Не знам какво става, но това е единствената възможност да извадим резена на Прр’т-зевисти.
— Какво се е случило? — намеси се Мелинда.
— Говорят, че техниците открили ваш старейшина — обясни й Трр-гилаг. — Вие имате ли старейшини?
Тя поклати глава.
— Не, освен ако не вярвате в призраци.
— Какво общо имат старейшините с призраците? — попита Фелиан Кавана.
— Те са зхиррзхианската версия на задгробния живот — обясни сестра му. — Казват, че си видял веднъж един от тях.
Тя довърши отвъртането на първите два болта, открехна капака и…
Пред тях се появи Прр’т-зевисти. Фелиан Кавана се ококори.
— Чу всичко, нали? — обърна се Трр-гилаг към Прр’т-зевисти.