Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Трябва да се погрижа за облеклото му — обясни тя на Имоджин. — Не мога да го пусна как да е в Оксфорд. Там момчетата са много придирчиви.
— Вал има купища дрехи! — отвърна Имоджин.
— Зная, но трябва да се попрегледат. Дано се върне!
— Ще долети като стрела, мамо. Само че ще пропадне може би на изпита.
— Какво да сторя? — каза Уинифред. — Необходимо ми е да се върне.
Имоджин погледна с наивна проницателност майка си, но замълча. Баща й пак, разбира се! Вал долетя „като стрела“ в шест часа.
Представете си мелез от нехранимайко и Форсайт и ще имате понятие за Публий Валери Дарти. Младеж с такова име едва ли би могъл да стане нещо друго. Когато го роди, пламнала от възторг и желание за оригиналност, Уинифред реши, че трябва да избере на децата си имена, каквито другите не са имали. (Слава Богу, казваше си тя, че не бе нарекла Имоджин Тисбея111!) Но името на Вал бе избрано от вечния шегобиец Джордж Форсайт. Случи се Дарти да вечеря с него една седмица след раждането на сина и наследника си и да му спомене за високите замисли на Уинифред.
— Кръстете го Катон112 — каза Джордж. — Ще бъде страшно оригинално!
Той току-що бе спечелил десет хиляди лири от кон със същото име.
— Катон ли? — отвърна Дарти… Бяха „попрехвърлили“ вече, както се казваше в ония дни. — Та то не е християнско име!
— Моля — извика той на сервитьора в костюм от осемнайсетия век, — донесете ми от библиотеката Британската енциклопедия буква К.
Сервитьорът я донесе.
— Ето! — посочи Джордж с пурата си. — Катон, Публий Валерий; син на Виргилий от Лидия. Това ще изберете; Публий Валерий. Съвсем християнско име.
Дарти се прибра у дома и уведоми Уинифред. Тя беше във възторг. Името беше наистина „шик“. И бебето стана Публий Валерий, макар по-късно да се разбра, че са сбъркали — този Катон бил друг, по-незначителен. Но в 1890 година, когато малкия Публий беше десетгодишен, думата „шик“ не беше вече на мода; на мода беше сега скромността и Уинифред започна да изпитва колебания. Те бяха затвърдени от самия Публий, който още след първия срок в училище се разплака, че животът му дотегнал… защото децата го наричали Пуби. Уинифред беше решителна жена, премести го веднага в друго училище и го преименува на Вал, а Публий отпадна дори като инициал.
На деветнайсет години той беше подвижен, луничав младеж с голяма уста, светли очи с дълги тъмни ресници, очарователна усмивка, със значителни познания по всичко, което не биваше да знае, и никаква опитност в онова, което трябваше да знае. Малко момчета бяха така често пред прага на изключването, като този мил немирник. След като целуна майка си и ощипа Имоджин, той изтича горе през три стъпала наведнъж и слезе през четири, облечен за вечеря. Ужасно съжаляваше, но частният му учител, който също се върнал, го поканил на вечеря в „Оксфорд и Кеймбридж“113; неудобно беше да му откаже — старецът ще се обиди. Уинифред го пусна със съжаление и гордост. Искаше й се да остане при нея, но в същото време й беше приятно, че възпитателят му го обича. На излизане Вал намигна на Имоджин и каза:
— Слушай, мамо, дали ще може да ми сварят две яйца от бекас? Видях ги при готвачката. Екстра работа за след вечеря! И — и… виж какво, мамо… имаш ли пари?… Трябваше да взема на заем пет лири от стария Сноби.
Уинифред го погледна с нежна проницателност и каза:
— Много пилееш, мили. Освен това няма защо да плащаш тази вечер — нали си негов гост!
Колко прекрасен и строен беше той в бялата жилетка и тъмни ресници!
111
Вавилонска девойка, образец на вярна любов.
112
Катон, Стари (Марк Порций), 234–149 пр.н.е. — римски държавен консултант и писател. Застъпник на аристократическите привилегии и на древноримския морал.
113
Лондонски клуб.