Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Тази нощ ще се помни дълго — рече Тамсин с треперещ от емоции глас. — Тъкачка се върна в Лондон и свърза минало и бъдеще, за да могат старите светове да умрат и да се родят нови.
— Това е пророчеството на майка Шиптън — отбелязах. Веднага разпознах думите.
— Урсула Шиптън се е родила с името Урсула Сутел. Леля й Алис Сутел е моя прародителка — уточни Тамсин. — Била е тъкачка, също като теб.
— Ти си роднина на Урсула Шиптън! — възкликна Сара.
— Да — отвърна Тамсин. — Жените в рода ми пазят живо знанието за тъкачите, макар че имаме само една тъкачка, родена за повече от петстотин години. Но Урсула предсказала, че силата не е изгубена завинаги. Тя видяла годините на мрак, когато вещиците ще забравят тъкачките и всичко, което представлявали те — надежда, прераждане, промяна. Предвидила е и тази нощ.
— Как така? — Помислих си за няколкото реда от пророчеството на майка Шиптън, които знаех. Изобщо не бяха свързани със събитията от тази нощ.
— „И живите ще се боят / от дракона години наред, / но времето спомена ще заличи. / Изглежда странно. Но ще се случи“ — изрецитира Тамсин. Тя кимна и останалите вещици продължиха в един глас:
— Драконът и змията? — Потръпнах.
— Те предсказват идването на нов златен век за създанията — обясни Линда. — Отдавна го чакаме, но всички сме щастливи, че доживяхме да го видим.
Толкова много отговорности. Първо близнаците, после издънката на Матю, а сега и бъдещето на видовете ни? Ръката ми докосна издутия корем, в който растяха децата ни. Чувствах, че ме дърпат в прекалено много посоки, вещицата в мен се бореше с учения, съпругата, а сега и с майката.
Погледнах стените. През 1591 година всяка част от мен се съчетаваше идеално с другите. През 1591 година бях себе си.
— Не се безпокой — меко рече Сибил. — Отново ще станеш едно цяло. Твоят вампир ще ти помогне.
— Всички ние ще ти помогнем — увери ме Касандра.
27.
— Спри тук — нареди Галоуглас. Ленард настъпи спирачките на мерцедеса, те се задействаха моментално и колата безшумно закова пред портала на Старата ложа. Тъй като никой не беше готов да чака в Лондон новини за третия лист освен Хамиш, който беше зает да спасява еврото от срив, бях с целия си антураж. Фернандо ни следваше в един от безбройните джипове на Матю.
— Не. Не тук. Иди до къщата — казах на Ленард. Постройката до портала щеше да ми напомня твърде много за Матю. Продължихме по алеята и от оксфордската мъгла се появиха познатите очертания на Старата ложа. Странно беше да я видя отново без полята около нея, пълни с овце и купи сено, и само с един комин, пращащ тънка струйка пушек към небето. Опрях чело в студения прозорец на колата и оставих боядисаните в черно и бяло греди и ромбовидните стъклени панели на прозорците да ми напомнят за други, по-щастливи времена.
Облегнах се назад в меката кожена седалка и извадих телефона си. Нямаше нови съобщения от Матю. Утеших се, като погледнах отново двете снимки, които вече беше изпратил — Джак с Маркъс и само Джак, опрял скицник на коляното си и напълно погълнат от онова, което правеше. Последната снимка беше пристигнала, след като пратих на Матю снимката на фреските от Грейфрейърс. Благодарение на магията на фотографията бях уловила и призрака на кралица Изабела, която гледаше с високомерно презрение.
Усетих погледа на Сара върху себе си. Тя и Галоуглас бяха настояли да починем за няколко часа тук, преди да продължим за Чипинг Уестън. Бях възразила. След тъкането на заклинания винаги се чувствах някак куха и ги уверявах, че пребледняването и липсата на апетит се дължат изцяло на магията. Те обаче не обърнаха внимание на протестите ми.
— Тук ли, мадам? — Ленард намали пред грижливо поддържания тисов плет между чакълената алея и рова. През 1590 година просто влизахме с конете в централния двор на имението, но сега никой от автомобилите не би могъл да премине по тесния каменен мост. Затова заобиколихме до малкия двор зад сградата, който се използваше от доставчици и търговци, когато живеех тук навремето. Там беше паркиран малък фиат и очукан камион, който явно се използваше за задачи из имението. Приятелката и наемателка на Матю Амира Чаван ни очакваше.