Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Грешка.
Свиреп токов удар разтърси цялото му тяло. Със същото електрическо копие Ракао беше спасил Лиза от сепиите, със закъснение се сети Монк.
Тялото му се гърчеше в агония. Мускулните спазми бяха толкова силни, че като нищо можеха да счупят някоя по-тънка кост. Но дори през болката Монк чу как нови куршуми обсипват „Морска стрела“.
Защо се бавеше Райдър?
Болката от електрическия шок беше на границата на поносимостта. Високото напрежение отдавна трябваше да го е убило. Още беше жив само благодарение на изолационните подложки в протезата. Само че носът му вече надушваше миризмата на топяща се пластмаса.
„Райдър… изчезвай, дяволите те взели…“
05:54
— Чакай! — изкрещя Лиза през канонадата.
Лежеше на пода до Сюзан и съвсем ясно виждаше Ракао, който натискаше копието с всичка сила и се опитваше да го забие в гърдите на Монк. Монк се бореше. От протезата му излизаше черен дим.
Лодката се завъртя, близо… или поне достатъчно близо.
— Сега! — изкрещя тя.
Ударно изпукване прозвуча някъде над главата й — хидравликата беше освободена. „Морска стрела“ разгъна крилете си и те излетяха встрани като наточени брадви. Едното крило се заби в рамото на Ракао, помете го от лодката и го запрати по корем във водата.
За миг стрелбата утихна — явно маньовърът беше сварил стрелците неподготвени.
Лиза извика:
— Монк! Над теб!
Монк чу думите на Лиза през пристъпите на гадене и слабост.
Не разбра веднага какво му казва. Нещо над него. Наистина имаше нещо там. Едно от крилата на „Морска стрела“. Разтърсван от тръпки, той приклекна… и скочи.
Нямаше вяра на собствената си ръка. Димящите пластмасови пръсти на протезата се сключиха около едно от ребрата на крилото.
„Тръгвай…“
— Тръгвай! — изкрещя Лиза и протегна ръка да се хване за нещо.
Усети громоленето на двигателите под корема си. „Морска стрела“ подскочи напред, после изви кърмата си към плажа. В същия миг пиратите отново откриха стрелба.
Лиза видя как десният крак на висящия от крилото Монк подскача, улучен от куршум.
От прасеца му бликна кръв. Лицето му се разкриви от болка. Кракът му увисна под неестествен ъгъл. Куршумът явно беше строшил костта.
„Поне още се държи…“ Райдър насочи лодката към лагуната, извън обхвата на оръжията.
На Лиза й се доплака.
Но май все пак щяха да успеят.
05:55
Ракао подаде глава над водата и започна да плюе. Скоро усети дъното с краката си. Изправи се, потънал до гърди в лагуната. Рев на двигател привлече вниманието му.
Лодката на Блънт летеше през езерото, а под едното и крило висеше човек. Обзет от безсилна ярост, Ракао тръгна към брега. Лявата му ръка гореше и смъдеше от допира със солената вода. Той плъзна пръстите на другата си ръка по болезненото място и усети острия край на кост — стърчеше, пробила кожата малко под лявото рамо, счупена при удара, който го беше пратил във водата.
Поне копието още беше у него.
Това беше добре, защото още можеше да му потрябва.
Вече беше забелязал огнените проблясъци под водата — приближаваха се към него, привлечени от кръвта. Обърна се с гръб към брега и заотстъпва крачка по крачка. Държеше оръжието вдигнато в готовност. Зарядът щеше да ужили и него, но поне щеше да прогони сепиите.
Водата спадна до кръста му и той си позволи да въздъхне облекчено.
Само да се измъкне и щеше да продължи лова.
Където и да отидеха, щеше да ги намери.
Кълнеше се.
Над главата му изпука светкавица и освети за миг тъмната вода чак до дълбините й. Множество пипала се извиваха в широк полукръг около краката му. Най-дългото примигваше с жълта светлинка. Тялото на чудовището лежеше кротко в пясъка само на стъпка от Ракао. А после светкавицата угасна и водата се превърна в черво огледало, което отразяваше изкривеното му от ужас лице.
Ракао удари силно с копието, като премести с палец плъзгача на пълна мощност.
Сини електрически дъги разсякоха водата. Ракао ахна от болка — сякаш вълчи капан щракна и се затвори на кръста му. Ала шокът продължи само миг — после копието изпука в ръката му. Последен слаб заряд и лютиви валма дим — копието беше дало на късо, претоварено от битката му с американеца.