Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Вижте — посочи я той на приятелите си.
— Прекалено е лесно — намръщи се Пайпър.
— Така е — съгласи се Пърси.
— Но нямаме избор — отвърна Джейсън, — трябва да спасим Нико.
— И това е така — Пърси тръгна към делвата, като внимателно обикаляше конвейерите и подвижните платформи.
Адските хрътки във въртележките не им обърнаха никакво внимание. Бяха твърде заети с това да търчат като полудели. Червените им очи блестяха като фарове. Животните в другите клетки ги погледнаха с отегчение, все едно искаха да кажат: „Бихме ви убили, но това е твърде изморително“.
Пърси се опита да се огледа за капани, но в това място всичко изглеждаше като възможен капан. Той си спомни как преди няколко години едва не бе загинал в Лабиринта. Искаше му се Хейзъл да е с тях. Уменията й да се ориентира под земята щяха да им помогнат, а и тя отново щеше да види брат си.
Прескочиха един канал и минаха под няколко висящи клетки, пълни с вълци. Бяха минали половината път до бронзовата делва, когато таванът над тях се отвори. Спусна се една платформа, а върху нея, застанал като актьор с вдигнати ръка и глава, бе гигантът Ефиалт.
Точно както в съня на Пърси, Голямото Ф бе дребен по стандартите на гигантите с височината си от около три-четири метра. Компенсираше обаче с ярките си дрехи. Беше сменил гладиаторската си броня с хавайска риза, която дори Дионис би намерил за просташка. Върху нея имаше отвратителна рисунка на умиращи герои, ужасяващи мъчения и лъвове, които ядяха роби в Колизея.
Косата на гиганта бе сплетена на плитки, украсени със сребърни и златни монети. На гърба си той носеше триметрово копие, което никак не отиваше на ризата му. Имаше светли дънки и кожени сандали на… е, не на краката си, а на извити змийски глави. Змиите съскаха и се гърчеха — вероятно не бяха много доволни от това, че трябва да поддържат тежестта на цял гигант.
Ефиалт се усмихна на героите, сякаш наистина бе много доволен да ги види.
— Най-сетне! — извика той. — Толкова съм щастлив! Не мислех, че ще успеете да минете през нимфите, но така стана по-добре. Много по-забавно! Дойдохте тъкмо навреме за голямото шоу!
Джейсън и Пайпър приближиха към Пърси. Компанията им го накара да се почувства малко по-добре. Този гигант бе по-малък от много чудовища, които бе надвивал, но нещо в присъствието му го накара да настръхне. Очите на Ефиалт блещукаха с налудничав плам.
— Тук сме — каза Пърси, което прозвуча малко ненужно. — Пусни приятеля ни!
— Разбира се! — отвърна Ефиалт. — Макар да се страхувам, че срокът му на годност е изтекъл! Отис, къде си, братчето ми?
Един камък се плъзна настрана, подът се отвори и от една платформа се издигна вторият гигант.
— Най-после! — радостно извика Голямото Ф. — Не си облечен като мен! Облечен си като… — Внезапно върху изражението на Ефиалт се изписа пълен ужас. — Отис! Какво си облякъл!
Отис изглеждаше като най-големия и сърдит балетист на света. Носеше прилепнало светлосиньо трико, което, за съжаление на Пърси, не оставяше нищо на въображението. Върховете на танцувалните цвички бяха отрязани, за да могат змиите да дишат. Диамантена тиара (Пърси реши да бъде положително настроен и си каза, че това трябва да е корона.) почиваше върху сплетената му с пиратки коса. Изглеждаше мрачен и очевидно му бе неудобно, но успя да се поклони като танцьор. Предвид змийските крака и огромното копие на гърба му, това си бе истински подвиг.
— Богове и титани! — развика се Ефиалт. — Как можа да се облечеш така точно за голямото шоу!
— Не исках да нося гладиаторската броня — нацупи се Отис. — Мисля, че един балет ще е идеалното представление за Армагедона. — Той погледна обнадеждено към героите. — Имам няколко резервни костюма…
— Не! — кресна му Ефиалт.
Пърси установи, че този път е съгласен за нещо с Голямото Ф.
Гигантът с червената коса се обърна към Пърси и се ухили толкова широко, че изглеждаше като ударен с електрошок.
— Моля, извинете поведението на брат ми — каза той. — Има ужасно сценично присъствие. Никакъв вкус.