Знакът на Атина

В същото време Джейсън се хвърли към Отис, който с тежка въздишка свали копието си, сякаш предпочиташе да танцува на „Лебедово езеро“ пред това да убие поредния герой.

Пърси видя всичко това за части от секундата, но нямаше как да помогне. Хидрата понечи да отхапе ръцете му. Той се залюля и се пусна, като се приземи в горичка от шарени шперплатови дървета, изникнали от нищото. Те се пренаредиха, когато Пърси се опита да мине между тях, и затова трябваше да ги изсече с Въртоп.

— Прекрасно! — извика Ефиалт. Той стоеше до контролното табло на около осемнайсет метра от Пърси. — Ще приема това като генерална репетиция. Да пусна ли хидрата на Стълбището на Испанския площад?

Гигантът дръпна един лост, а Пърси се огледа около себе си. Клетката, от която бе висял допреди малко, сега се надигаше към един отвор на тавана. Ако нападнеше Ефиалт, хидрата щеше да опустоши града. Той прокле и метна Въртоп като бумеранг. Мечът не бе предвиден за това, но острието от небесен бронз сряза веригите, на които висеше хидрата.

Клетката се килна настрани. Вратата се отвори и чудовището падна… Точно пред Пърси.

— Развали ми номера, Джаксън! — извика Ефиалт. — Но щом нямаш търпение, бий се с хидрата тук. Смъртта ти обаче няма да се получи толкова хубаво без публика.

Пърси пристъпи напред, за да се изправи срещу чудовището, и внезапно осъзна, че току-що е метнал оръжието си настрана. Лошо планиране от негова страна.

Той се завъртя, когато и осемте глави на хидрата изплюха киселина и превърнаха пода, на който бе стоял допреди малко, в пушещ кратер от разтопен камък. Пърси наистина мразеше хидрите. В това, че бе изгубил меча си, обаче имаше и нещо добро. Инстинктът му щеше да е да отсече главите на чудовището, но така те просто щяха да се удвоят. На мястото на всяка отсечена глава на хидра се появяваха други две.

Последният път, когато се бе изправил срещу такова същество, Пърси бе спасен от боен кораб с бронзови оръдия, които бяха разкъсали чудовището на части. Тази стратегия обаче сега нямаше да му помогне… или?

Хидрата се стрелна напред. Пърси мина под едно колело за гигантски хамстер и огледа стаята, като търсеше кутиите, които бе видял в съня си. Спомни си, че бе мернал ракети.

Пайпър застана пред Нико на подиума, но леопардите тръгнаха към тях. Тя се прицели с рога на изобилието и изстреля печено месо над главите на огромните котки. Явно месото ухаеше добре, тъй като леопардите се стрелнаха към него.

На около двайсет метра от Пайпър Джейсън се бореше с Отис, а мечът му срещаше копието на гиганта. Отис бе изгубил диамантената си тиара и изглеждаше много ядосан заради това. Вероятно досега щеше да е намушкал Джейсън няколко пъти, ако не настояваше да прави пирует с всяка атака, което го забавяше.