Знакът на Атина

Пред очите й притъмня.

Помисли, че грохотът в ушите й е от собственото й спиращо сърце. След това разбра, че стаята се тресе. Водата се завихри по-бързо. Пайпър почувства, че потъва. С последни сили ритна нагоре. Главата й излезе над повърхността и Пайпър отвори уста за глътка въздух. Корнукопията бе спряла да тече. Водата се оттичаше от стаята почти толкова бързо, колкото я бе изпълнила.

Пайпър извика, когато разбра, че Пърси и Джейсън все още са под водата. Тя ги издърпа нагоре. Пърси веднага си пое въздух и започна да рита с крака, но Джейсън бе безжизнен като парцалена кукла.

Пайпър се притисна до него. Тя извика името му, разлюля го, зашлеви му шамар. Почти не забеляза, че водата се е отцедила и ги е оставила на влажния под.

— Джейсън! — Отчаяна, тя се опита да помисли. Трябваше ли да го обърне на една страна? Да го потупа по гърба?

— Пайпър — каза Пърси, — мога да помогна.

Той коленичи до Джейсън и го докосна по челото. Водата излезе от устата му. Очите му се отвориха и от нищото отекна гръм, който отхвърли Пърси и Пайпър назад.

Когато погледът на Пайпър се проясни, тя видя, че Джейсън е седнал и кашля вода. Цветът на лицето му обаче се връщаше.

— Извинявайте — закашля се той, — не исках да…

Пайпър го прекъсна с прегръдка. Щеше да го целуне, но не искаше да му пречи да диша.

— Ако не си забелязал — ухили се Пърси, — от дробовете ти излезе чиста вода. Мога да я командвам без проблем.

— Благодаря ти, човек — стисна го немощно за ръката Джейсън. — Но мисля, че Пайпър е истинският герой на деня. Спаси всички ни.

— Така е — отекна глас в стаята.

Нишите заблестяха. Появиха се девет фигури, но вече не на бабички. Това бяха красиви млади нимфи в блестящи сини рокли, с черни къдрици, стегнати със сребърни и златни накити. Очите им бяха в топли сини и зелени цветове.

Докато Пайпър гледаше, осем от нимфите станаха на пара и полетяха нагоре. Само нимфата в центъра остана.

— Хагно? — предположи Пайпър.

— Да, миличка — усмихна се нимфата. — Не вярвах, че такова себеотрицание съществува у смъртните… особено у героите. Без да се обиждате.

Пърси стана на крака.

— Че от какво да се обиждаме? Вие само опитахте да ни удавите и да ни изсмучете жизнените сили.

— За което се извинявам — направи гримаса Хагно. — Не бях на себе си. Вие обаче ми напомнихте за слънцето и за дъжда, за потоците в планините. Пърси и Джейсън, благодарение на вас си спомних за морето и небето. Така се пречистих. Но на Пайпър благодаря още повече, тъй като тя ми показа нещо още по-ценно от чистата вода. — Хагно се обърна към нея. — Ти си добра по природа, Пайпър. Като природен дух знам за какво говоря.

Нимфата посочи към другия край на залата. Стълбите нагоре се бяха появили отново. Точно под тях се отвори кръгъл отвор, подобен на тръба от канализацията, точно толкова широк, че човек да може да се провре през него.