Каин и Авел [bg]

— Първата причина, която ще изтъкна, е съвсем проста — подхвана той, след като отпи от вносното бургундско, очевидно без да се замисля и за миг, че германският ботуш сигурно ще изпотъпче лозите във Франция. — Според мен банката ще загуби пари, ако не съкратим разходите и не се изтеглим от Англия.

— Дума да няма, ще претърпите известни загуби — съгласи се Уилям, — но сме длъжни да подкрепим британците.

— Защо? — учуди се Тони. — Ние все пак сме банка, а не клуб на запалянковците.

— Великобритания, Тони, не е бейзболен отбор, а народ, на който дължим цялото си наследство…

— Защо не станеш политик? — прекъсна го Тони. — Вече започвам да си мисля, че с това банкерство само си пилееш дарбите. Все пак има далеч по-важна причина да закрием клона. Ако Хитлер нахлуе във Великобритания, както нападна Полша и Франция — а аз съм сигурен, че се кани да направи точно това, — фашистите ще сложат ръка на банката и ние ще изгубим до последното пени всичко, което имаме в Лондон.

— Само през трупа ми — отсече Уилям. — Ако Хитлер посмее да стъпи на британска земя, Щатите още същия ден ще се включат във войната.

— Никога няма да се включат — възрази Тони. — Нали Франклин Д. Рузвелт заяви, че „ще помагаме всячески, но без да участваме пряко в бойните действия“. Пък и американците, ветерани в Първата световна война, ще вдигнат врява до бога.

— Не ги слушай тия политици — посъветва го Уилям. — Особено пък Рузвелт. Каже ли „никога“, това означава не днес или най-малкото не тази сутрин. Спомни си само какво ни убеждаваше и Уилсън през 1916 година.

Тони се засмя.

— Кога, Уилям, ще се кандидатираш за Сената?

— Това е въпрос, на който преспокойно мога да отговоря: „Никога!“.

— Уважавам чувствата ти, Уилям, но наистина държа да се изтеглим от Лондон.

— Ти си председател на управителния съвет — натърти другият банкер. — Ако съветът те подкрепи, можеш да закриеш още утре лондонския клон, а аз няма да се възползвам от положението си, за да се противопоставям на решение, взето с мнозинство.

— Докато не слееш двете банки и не започнеш ти да взимаш решенията.

— Казах ти вече, Тони, докато ти си председател на управителния съвет, няма да се опитвам да го правя. Нямам намерение да престъпвам дадената дума.

— Да де, но аз съм на мнение, че сме длъжни да се слеем.

— Моля? — възкликна Уилям. Направо не повярва на ушите си и разплиска по покривката бургундското. — Божичко, Тони! Едно ще ти кажа: ти си непредсказуем.

— Както винаги, Уилям, отстоявам интересите на банката. Помисли за миг какво е положението днес. Сега Ню Йорк е повече от всякога средище на американските финанси, а когато Хитлер превземе Англия, градът ще стане средище на световните финанси, затова „Каин и Кабът“ трябва да присъства там. Освен това, ако се обединим, ще създадем по-цялостна институция, защото сме се специализирали в области, които взаимно се допълват. „Каин и Кабът“ открай време финансира корабостроенето и тежката промишленост, където „Лестър“ почти не присъства. И обратното, вие често сте гарант при издаването на ценни книжа, с които ние почти не се занимаваме. Да не говорим пък че в доста градове клоновете ни се дублират.