Каин и Авел [bg]

През следващите няколко седмици се премести със семейството си в Ню Йорк, където нае къща на Шейсет и осма улица в Ийст Сайд. Пренасянето им отне повече време, отколкото бяха очаквали. През първите три месеца, докато се опитваше да се откъсне от Бостън, за да се посвети изцяло на работата в Ню Йорк, Уилям — който мечтаеше денонощието да има четирийсет и осем часа — установи, че е трудно да прекъсне напълно пъпната връв. Тони Симънс му помогна много. Чак сега Уилям започна да проумява защо Алан Лойд го е подкрепил за председател на „Каин и Кабът“ и за пръв път бе готов да признае, че Алан е бил прав.

Не след дълго животът на Кейт в Ню Йорк бе запълнен до последната минута. Вирджиния вече пълзеше из цялата стая и още преди майка й да е обърнала глава, се озоваваше в кабинета на Уилям, Ричард пък — да не остане по-назад от всички други малчугани в града, току врънкаше да му купели ново шушляково яке. Като съпруга на председателя на управителния съвет на нюйоркска банка Кейт бе длъжна редовно да дава коктейли и вечери и винаги успяваше да извърти нещата така, че някои директори и важни клиенти да получат възможността да останат насаме с Уилям, за да се посъветват с него или да изкажат мнение. Кейт се справяше с всичко с голямо обаяние и Уилям щеше да бъде признателен до гроб на отдел „Ликвидации“ в „Каин и Кабът“, задето благодарение на него се е сдобил с най-ценното в живота. Когато жена му му каза, че отново чака дете, единственото, което той попита, бе:

— Кога ли съм намерил време?

Вирджиния бе неописуемо щастлива от новината, макар и да не разбираше докрай защо мама е станала толкова дебела, докато Ричард отказваше да го обсъжда.

До половин година всички бяха забравили за сблъсъка с Питър Парфит и Уилям се бе наложил като неоспорим председател на управителния съвет на банка „Лестър“ и като човек, с когото всички в нюйоркските финансови кръгове са длъжни да се съобразяват. Минаха още няколко месеца, и той вече се питаше накъде да насочи оттук нататък усилията си. На трийсет и три години бе оглавил „Лестър“ и така бе постигнал целта на своя живот, но за разлика от Александър Македонски чувстваше, че има още светове, които да превзема, и нямаше нито времето, нито намерението да седи със скръстени ръце и да се окайва.

В края на първата година на Уилям като председател на съвета на „Лестър“ Кейт роди трето дете, пак момиченце, което кръстиха Луси. Уилям показа на Вирджиния, която вече бе проходила, как да люлее креватчето на Луси, докато Ричард, който скоро щеше да навърши пет години и да тръгне в детската градина към училище „Бъркли“, се възползва от появата на нов член в семейството, за да убеди баща си да му купи по-голяма бейзболна бухалка.

През първата година, когато Уилям бе председател на „Лестър“, печалбите на банката се увеличиха, макар и не с много, но за втората той предвиждаше сериозно покачване.